Следвайте “Комета.бг” в Телеграм.
Публикуваме откъс от книгата на Орлин Василев, Въоръжената съпротива срещу фашизма в България (1923-1944), свързан с денят на “почит и признателност към жертвите на комунизма”. Както се казва, коментарите са излишни…
Именувам се Желязко Стефанов Чобанов, родом от гр. Карнобат, на 21 г., женен, неосъждан, българин, живущ гр. Карнобат. През м. март 1944 год. бях задължен да се явя на служба в жандармерията в София. От 1 март до 26 април с. г. дружината беше в София, и на 26 април за пръв път излезохме в акция. През време на акциите съм срещал из полето овчари, овчарчета и воловарчета. Бях научил войниците си да упражняват тормоз над населението, за да се сплаши и да не смее да помага на партизаните, поради което войниците ми безразборно биеха срещнатите по полето хора. Бил съм и аз лично с пистолета си, като на некои съм го слагал в устата, а други съм бил с дебело дърво или с каквото завърна по телото и главата, като съм карал войниците да ми помагат, като бият с прикладите. Все по същата причина (за да се сплаши населението), съм вършил побоища и из селото, влизал съм по къщите с изваден пистолет, стрелял съм и съм биел домашните. Всички случаи не си спомням, но помня, че една вечер влезох в къщата на Георги Колев ц бих цялото домочадие. От ненавист към населението съм заповедвал да се взима от къщите кокошки, сирене, яйца и масло, а веднъж и едно агне, без да се заплаща.
Един ден пристигнаха двама агенти, изпратени от ротния командир, за да претърсим селото. След като гуляхме с тях в кръчмата до полунощ с взетите от населението кокошки, яйца и пр., аз заповядах блокада на селото, която започна в 12 часа.през нощта и трая до 7 часа сутринта. През времетраенето на блокадата са бити различни лица, между които и г-жа Наумова. Освен това, на Спасовден, когато в селото става събор, бяха дошли в селото доста много гости. Аз бях забранил събора, но въпреки това бяха дошли много гости. Този ден аз бих около 50 души от дошлите гости. Бих ги с една тояжка, дебела колкото крака на стола. Моят подофицер ги е посрещал и ги е бил на моста на р. Искър. Признавам, че освен воловарчетата и овчарчетата, съм бил и други деца oт селото. Една вечер арестувах едно евакуирано момиче на име Ц. от София. Докарах го в общината. Аз го накарах да легне. То легна по корем и аз го ударих десетина пъти по задника с тояга. След това му смъкнах гащите и го накарах да легне по гърба и си дигне краката. След като си дигна краката, аз му пъхнах тоягата, с която биех, в половия орган. След като пъхнах няколко пъти тоягата, то се разпищя. Това ставаше в присътствието на други хора. Една вечер арестувах две момичета, защото бяха закъснели след полицейския час.
Откарах ги в канцеларията си, и останахме с тях насаме, заедно с подофицера Атанас Стефанов. След като си поиграхме (обърнете внимание на израза бел. ред.) с тях около половин час, ги пуснах … (Разказва след това за залавянето на един партизанин. По пътя аз му задавах въпроси и го бих с шамари и юмруци. От там го закарахме в общината. В общината почнаха да го бият безразборно подофицерът и няколко войници по моя команда, като през това време го биех и аз лично. Бихме го, за да ни опише положението на партизаните, към кой отред се числи, от колко души е отредът, и каква длъжност е заемал той. След разпита заповядах да го изведат вън, и както беше с вързани ръце — да остане там през нощта, катопреди това заповядах да го съблекат гол. Аз оставих партизанина в това положение и когато се върнах по-късно през нощта, беше започнало да вали дъжд. Тогава аз заповядах да поставят партизанина под капчука на стрехата, така че капките да падат в очите му. На следващия ден аз излезох в акция и оставих от моите войници: Никола Стоянов Николов от с ..Масларе, новоселско, Стоян Митов Симеонов “от с. Бухово и още двама войници за охрана на селото.
На връщане научих, че моите войници, подсилени с едно отделение на ескадрона на подпоручик Чепельов, отишли по залавянето на две партизанки. Когато пристигнах на площада в селото, партизанките бяха вече докарани и двете бяха убити, и труповете им лежаха пред общината. Аз заповядах веднага да бъдат съблечени до кръста и събути, като обущата взех аз. които сега се намират при мен, а от дрехите им взех едно яке. Голите трупове изложих на поругание на площада, и там стояха един ден. След събличането на труповете, аз заплюх единия от тях и с ботуша си натиснах главата на едната в земята. Тогава се обърнах към публиката, напсувах ги на майка и ги заплаших, че същата участ очаква всеки, който поддържа партизаните.
П. П. Арестуваните от с. Желява няколко души аз лично не съм бил, обаче подофицерът ми Атанас Стефанов Панов, една вечер, когато аз спах в ветеринарния фелдшер в селото, се напил и същата вечер същият е арестувал и друг от селото, закарал го в общината и го е бил, а после се върнал и се гаврил с жена му. Тези работи научих сутринта от некои селяни.
Ж. С. Чобанов
Васил Георгиев Димитров от Варна, улица „Цар Калоян“ 11, баща на две деца:
„След като Марин Драгнев изнасили мъртвата партизанка, казах му: Марине, чакай да видя, като е била с толкова мъже, дали е в положение.“ Наведох се над нея, изкарах си ножа и разпрах корема от лъжичката до костта между краката, отворих с ръце вътрешностите, извадих всичко и казах на Марин: „Мамицата й… не е бременна.“
К. С. М. от Панагюрище разказва за подвизите на капитан Стефан Събов Мехтеров из селата Марково, Фердинандово, Брестовица, Перущица… „След потегляне на войниците от село Марково, кап. Петков отиде в една къща и остана след войниците. Капитанът беше доста пил. Тръгнахме за Фердинандово, а в самото село накрая би един каруцар, защото беше спрял отлево на пътя. Същият наби един човек, защото продаваше карпузи, понеже ги бил продавал по 50 стотинки по скъпо от другите. При брестовишките гробища срещнахме един старец с вързана ръка, и капитанът започна да го пита, къде отива. Последният му отговори, че отива на лозето си по работа. Тогава капитанът започна да вика по стареца:
— Вие всички сте шумкари, вашата мама мръсна!
И го удари няколко пъти по главата с една пръчка — старецът имаше повече от 65 години и каза, че имал трима синове в запаса. Продължихме си пътя и срещнахме друг един човек, и него запита с въпроса.
— Къде, вашата мама шумкарска ? — и го удари с пръчката по главата. От главата на този човек потече кръв. Удари го още два пъти, и аз му казах да се маха, за да не го бият повече, а капитанът му каза:
— Тръгвай пред мене, аз ще ви запаля селото!
. . . Към три часа потеглихме за Перущица. Вървейки из пътя, застигнахме едно момче с магаре. Момченцето беше около 14 годишно. На същото место на десно от пътя имаше един работник в лозето си. Капитана заповяда на подпоручик… да му провери личната карта, и подпор. остана да му проверява документите. Капитана продължи пътя си, а момчето вървеше след него и си водеше магарето. Капитана се обърна към мене и ми каза: „Куйно, да го пратиш на онзи свят.“ Аз се направих, че не чувам и останах да му сека дренова пръчка . . . Докато сечех пръчката, капитана отмина, и момчето вървеше след него, а в това време подпоручика ме застигна. С него беше и А. А., и тримата продължихме пътя на тръст. Когато застигнахме капитана, той беше слязъл от коня и държеше пистолета си в ръката, като казваше на момчето. „Казвай де . . . твойта мама — къде са шумкарите“ и започнала го бие с пръчката по главата, като го питаше „Ти обичаш ли България?“ Момчето му отговаряше: „Тъй верно, господин капитан, аз обичам България и съм готов да умра за България.“ А той му казваше: „Ти си шумкар, аз ще те застрелям“ и тогава пак се обърна към мене и пак ми каза: „Куйно, на оня свят!“ Аз му отговорих: „Г-н капитан, той е хлапак, да го закараме в комендантството в Перущица, ако има нещо, тогава там ще го кажат.“ Тогава капитана се обърна към подпоручика с пистолета в ръката си и каза: „Генчо, да се застреля този разбойник“. Подпоручикът му каза: „Г-н капитан, трябва първо мене си, че тогава него“, като каза: „Г-н капитан, да го отведем на село“, а той възрази, че не може и почна да кара А. С. А. той да го застреля, обаче той му отговори, че не може да върши тая работа. Тогава капитана се разсърди и му каза: „Вие всички сте страхливци“ и каза: „Генчо, хайде нека аз да имам греха на оня свят, аз ще го убия“.
Ние мислихме, че върши това само да го заплаши, тъй като през всичкото време се смееше и ни намигаше. Тогава се обърна с думите: „Значи, няма кой да изпълни заповедта на командира на отделението“, и в същото време пистолета изгърмя. Момчето побегна и се скри зад коня на подпоручика, като изписка, хвана се за корема и каза. „Ох, г-н капитан“, тогава к-на пристъпи още три крачки напред и стреля още три пъти в момчето, докато го уби. В този момент припищя една моторетка, к-ра изтръпна и каза „Възсядай“. Преди да се качим на конете, моторетката пристигна при нас с един поручик и един войник. Почнаха да се спират, обаче к-на им каза: „Не се спирайте, че нас ни нападнаха шумкари“, и поручика му каза: „Слушам, г-н к-н“ и си продължи пътя.
Тогава к-на каза: „Генчо, да вземеш да го преместиш от пътя“, а подпоручика му каза: „г-н к-н, няма смисъл“, и продължихме пътя си. Изминахме около 150—200 крачки и срещнахме една каруца, в която имаше двама-трима цивилни и един войник. Капитана заповяда на подпоручика да им провери документите, като държеше пистолета в ръцете си. „И вие сте шумкари, и вас ще застрелям.“ Продължихме пътя си. Срещнахме един цивилен човек със сърп на рамото. Капитана започна да му вика: „Къде, вашта мама шумкарска“,а човека каза, че си отива по работа, обаче к-на каза да се арестува и го подкара към селото. По пътя срещнахме и един бранник (но не мога да си спомня добре, кого срещнахме по-рано, работника или бранника), когото също к-на започна да псува и му ви ка: „И теб ще застрелям“, и му искаше личната карта, а той каза, че няма такава. Капитанът искаше и него да застреля, но подпоручика го замоли и успя да го убеди и го арестува и него, като ги подкара за селото. На самия край на селото Перущица срещнахме един човек, който бил гробар на същите гробища и същия носеше торба, в която имаше хлеб за семейството, което било живяло на гробищата. И него попита: „Къде носиш този хлеб, при шумкарите ли отиваш?“ а той му каза: „Аз съм гробар и отивам при семейството си, което живее на гробищата“. Спомням си за убийството на детето, което казваше на к-на, че майка му е болна, и то е ходило в Брестовица, за да купи церове.“
Любен Г. Вълчев, който винаги е помагал на Трайко Пандов в мъченията, разкава: „ . . . Така например, над еврейчето Моше Яко Дворецки (бъдещият велик български режисьор бел. ред.) съм прилагал следните инквизиции: закаран бях от Трайко Пандов да направя една фуния от книга, която беше напръскана с бензин и поставена в ануса на Моше. Пандов я запали с кибрит. Над жените бяха прилагани по-особени инквизиции — като се събличаха голи и се биеха по цялото тяло. Така над една мома гавренето дойде до такава степен, че съблечена съвсем гола и поставена по гръб на пода, като половия й орган е бил поръсен с бензин, и Трайко Пандов бил готов всеки момент да го запали, ако тя продължава да отрича. На друга една мома на челото беше написано с химически молив „зверче“ и останалите арестанти бяха накарани да го четат…
Елин от убийците на Георги Георгиев (Оджо), от Ямбол, убит в Сливен през март 1942 година си спомня: „Бихме го с гуми, с колове, каква ли не инквизиция приложихме — не издаде никого. Вързахме му тестикулите с канап. С тънки пръчици го удряхме по яйцата. На сутринта умря от бой. После окачихме един пояс на врата му и казахме, че се е обесил“.
Видове побои и мъчения, практикувани от “жертвите на комунизма”
1. С юмруци, дърво, гума, желязо, боксови ръкавици и др.
2. Система „Прилеп“ — свиване тялото на топка по особен начин
3. Биене с пестницй за „отлепване“ на бъбреците.
4. Бой с пистолет по гръдния кош за туберкулизиране.
5. Бой с приклади или с цевите на пушките, без ножове.
6. Скачане с подковани ботуши и обуща върху голо тяло. Завъртане на пета върху корема.
7. Връзване ръцете и увисване на тялото с големи тежести, торби с патрони или сандъчета пирони на краката — и бой в това положение.
8. Завързване на краката за кука или греда на тавана, обесване жертвата надолу с главата и пак бой до загубване съзнание.
9. Биене с тънка линия през устните.
10. Завързване половите органи с канап и биене по тях с тънка пръчка.
11. Тичане след боя с подути крака.
12. Стоене прав в продължение на дни и нощи, без храна и сън.
13. Мушкане с гвоздеи, сабя. нож.
14. Къртене на зъбите.
15. Бъркане с пръчка в женски полови органи, в ушите.
16. Забиване клечки под ноктите и кибритени клечки, които се палят.
17. Пърлене с хартии.
18. Слагане в сандък и капене на вода върху главата, в очите
19. Разчекване на крайниците.
20. Изнасилване на жените.
21. Събличане голи и захвърляне на цимента.
22. „Леден паметник“- завързан гол, оставен вън на студа; залива се постепенно с вода, за да се обледени.
23. Забиване стъкла в задника, камъни в раните на гръдния кош. Бъркане в раните.
24. Изрязване „червена“ звезда върху челото.
25. „Човек-пепелница“— вързан на- масата, угарките се гасят, чрез натискане в очните кухини, в ушите,а се слагат после в устата.
26. Ръфане от настървени полицейски кучета.
27. Скачане върху жарава с боси крака — „нестинарско хоро“.
28. Дърпане езика с клещи.
29. Пристягане с дървен шлем за разшиване на черепа.
30. Електрически стол; изобщо измъчване с електричество, в матката и гърдите, в ушите.
31. Гладуване; даване да се пие солена вода или да се яде сол.
32. Горене с нажежено желязо различни части от тялото — очи, уши, гърди.
33. Смазване гръдния кош, чрез притягане с навиван с дърво синджир.
34. Горене на огън крайниците.
35. „Гердан“ — разкарване арестувания партизанин с вързана на гърдите му като гердан отрязана глава на негов другар в продължение на дни, докато главата червяса и завони нетърпимо.
Видове убийства, извършвани от “жертвите на комунизма”:
1. Рязане на части от тялото: полови органи, гърди и други, поставянето им в устата на жертвата. Принуждаване да ги изяде.
2. Огскубване на ръцете, за да се покаже силата на палача (Ферещанов).
3. „Троянска колесница“ — връзване на ранен или труп с краката за моторна кола или каруца и влаченето му из пътя.
4. Заравяне живи до шията и поставяне пост да се чака смъртта.
5. Скопяване
6. Убиване на бащата пред жена му и децата му ; убиване на децата пред родителите.
7. Разстрелване задържани пред очите на другарите им. Излагане мъртвите тела на поругание.
8. Обесване по стълбовете, по дърветата.
9. Одушване в полицията, в автомобила и захвърляне тялото или поставянето му на железопътната линия, преди минаване на влака.
10. Рязане на вени.
11. Насилствено „скачане“ от високите етажи.
12. Изкопаване на собствен гроб и застрелване в него.
13. Заравяне на живи хора.
14. Разсичане с брадви. Убиване и след това разсичане.
15. Заравяне и след няколко дена изравяне и закачване с главата надолу.
16. Гуляене и фотографиране с жертвите, а след това — убиването им.
17. Забиване на гвоздеи в черепа.
18. „Живи факли“ — поливане с бензин завързани за дърветата жертви и подпалването им.
19. Изгаряне на клади
Та, понеже утрешният ден е обявен за “ден на почит и признателност към жертвите на комунизма”, хубаво си помислете дали това са “жертви” и заслужават ли “почит и признателност”!”