Следвайте “Комета.бг” в Телеграм и във Фейсбук.
Във връзка с подновяването на кампанията срещу паметника на Съветската армия в Пловдив, познат на пловдивчани като Альоша, стартираме Рубрика: Не на войната с историята ни!, серия от интервюта и статии с местни общественици, учени и граждани посветени на значението на монумента и политическите му употреби.
Днес Ви представяме позицията на Велислава Дърева, изтъкната българска журналистка и публицистка.
Темата за демонтажа на паметника на Съветската армия в Пловдив, се активира регулярно и най-вече като реакция на политическия процес на национално ниво. След саморазправата с ПСА в София и на връх коледните празници, темата бе подета с ново настървение, на какво се дължи това според вас?Велислава Дърева: Дължи се на разрушителния нагон на българската десница и на неудържимия възход на неонацизма и неофашизма в Европа и света, инспириран, подкрепян, финансиран и въоръжаван от „цивилизования” Запад. Войната с паметниците е война с историята за контрол над бъдещето. Тя е политически инструмент, удовлетворява маниите, фобиите и патологиите на едно вресливо, добре платено малцинство, на едни банда наемници и овластени слуги, които вилнеят като стадо глигани. „Прекалено много са съветските паметници! Много са високи! Потискат ни!”, рият глиганите. „Колко бройки ще благоволите да отпуснете? Каква височина ви устройва, ненагледни?”, питам любезно аз…
Войните биват всякакви – горещи, студени, глобални, локални, икономически, финансови, под чужд флаг, с чужди ръце… Но най-коварна е войната срещу истината и паметта.Тази война трови общественото съзнание, разяжда го и го развращава. Превръща го в пихтия. Знанието е вредно, невежеството е благо, фактите нямат значение, кой ти чете дебелите книги. Пораженията са неизмерими, дълбинни, стратегически. За поколения напред. Поколения безпаметни, безисторични, безграмотни. Поколения-плячка.
Наскоро разговарях с един младеж, който ми разправяше как през 1953 (!) партизаните (!) разнасяли отрязани глави (!) и как дядо му бил осъден от Народния съд. На въпроса защо е бил осъден, отговори: „Защото е бил в жандармерията и е трепел комунягите!”…
Българската десница не може да преглътне факта, че над Райхстага се развя червеното знаме, а не нечие друго. Цялата идеология на бесните десни се побира в три думи – антикомунизъм, русофобия и реванш. Реванш за победата над нацизма; ревизия на Втората световна война; реабилитация и прослава на фашизма и нацизма; отрицание на Нюрнбергския трибунал, на Народния съд, на холокоста, на антифашизма и антифашистката съпротива, включително на българските антифашисти; отрицание на изключителния историческия принос на СССР за победата над нацизма.
Това включва разрушаване на паметници; пренаписване учебниците по история; култивиране на невежество, омраза и агресия; преформатиране и подмяна на обществената памет с фалшива памет и в резултат – лоботомирани поколения.
За българската десница Хитлер е добродушен чичко, който подрязва розите и нищо не подозира. Нацизмът е леко премеждие, почти приключение; а възходът на неофашизма и неонацизма – върховна евроатлантическа ценност. Това са знаците, които бележат нашето време по един трагичен начин. Това е контекстът на днешния ден. Нарича се неонацизъм. Четвърти райх се нарича.
На Четвъртия райх му пречи Альоша. Стърчи там. Непоклатим. И потиска крехката, деликатна психика на развилнелите се глигани, образува им нерви и комплекси, пък техните комплекси са преизобилни.
Прави впечатление варварския подход към монументалното изкуство и културните постижения от времето на социалистическа България - незаконния демонтажът на ПСА в София, беше извършен по показно жесток начин. Изключително притеснително е, че в последните няколко седмици инженери и скулптори говорят за декапитиране, разпарчатосване и взривяване, на какво се дължи този търсен ефект на публична екзекуция?ВД:
Паметникът беше нарязан по най-варварски, касапски начин, беше разфасован със садистична наслада, удоволствие и упоение, с дивашка ярост и първобитна мъст. И едно безграмотно, фашизоидно малцинство преживя своя колективен оргазъм от поруганието на паметта, историята и истината. Така са реагирали средновековните тълпи при публични екзекуции и са носели съчки за нечия клада.
Една снимка обиколи интернет. Една отрязана ръка с автомат „Шпагин“. Това е новият образ на България пред света. Символ на деградацията и невежеството. Някакво леке позира с отрязаната ръка като с ловен трофей. Поклонниците на фашизма изписаха възторжени оди и изплюскаха онази сатанинска торта… И така най-сетне се „извисиха” до своите ментори, укронацистите, които преди 10 години изгориха живи 50 души в Одеса, квичаха „Каква красота! Да горят руските свине!”, правиха си селфита с техните обгорени, мъртви тела, и измислиха ей такива ресторантски менюта: „Пържени колоради”, торта „Колорадско бебе”, слайс „Волинско клане”, „Сепар лугански”, „Православна червенушка с мощи на москал”, компот „Кръв от руски пеленачета”…
Такава диващина, такова варварство не се култивират за един ден. А методично, целенасочено. Година след година. В училище, в университета, в медиите. Така бяха отгледани днешните поклонници и хвалители на всички Черни капитани и Черни полковници, полицейски началници, агенти и доносници, жандармеристи, носачи на отрязани партизански глави, деветоюнски превратаджии и шпицкомандаджии, легионери, ратници, бранници, апологети на Закона за защита на държавата, адепти на Закона за защита на нацията, инквизитори, екзекутори, истерични антисемити, главорези, касапи, масови убийци…
„Зиги-заги ой-ой-ой, Адолф Хитлер наш герой!”, пеят стадионите…
С един колега отидохме в Долни Лозен. Там е захвърлен нарязания паметник. В калта. Зад една зелена, едноетажна сграда, изтърбушена, необитаема, на която има забележителна табела: „Европейска комисия. Инициатива за опазване на историческите паметници”. В съседство има някакво хале, зад него – изкорубени помещения, навсякъде – натрошени стъкла и тухли. С колегата успяхме да направим няколко снимки. Въпреки приказките, че ще има жива охрана, никаква охрана няма. Ако не броим едно бездомно рошаво куче. То е живо. Кучето.
Същата е съдбата и на паметника „1300 години България”, който във всички световни каталози на съвременното изкуство е вписан като шедьовър на постмодернизма. Седем години скулптурните фигури бяха в двора на леярната в Требич. В калта. Светите братя Кирил и Методий бяха хвърлени в калта. Ама к`во от т`ва! Невежеството е заразително. Както и фашизмът.
Всяка едно от скулптурните фигури на паметника на Съветската армия – и на централната композиция, и на орелефите – има прототип. Прототипите на всички фигури са българи. Включително – съветският войник. Скулпторите работят по ескизи и от натура, с живи модели. Няма нито един измислен образ. Момиченцето от единия орелеф е живо, вече дама на достолепна възраст. Детенцето в ръцете на майката, на българската Мадона – шедьовър на Васка Емануилова! – вероятно е на 70 години. Това са реални хора, реални българи, които бяха най-зверски нарязани!
Пловдивският Альоша също е реален човек. Да режеш образите на реални хора, това е канибализъм!
И още нещо: И Альоша, и Паметникът на Съветската армия, и всички паметници от Втората световна война, са под закрилата на двустранния договор България-Русия, подписан още от д-р Желев и Борис Елцин. Договорът е действащ. Той не е денонсиран. Тези паметници са под закрилата и на серия резолюции на ЮНЕСКО, както и на над 15 резолюции на Генералната асамблея на ООН. Всички тези международно-правни норми са драстично погазени!
Как да тълкуваме тези действия и в по-широкия контекст на войната срещу паметниците свързани с българската идентичност, определена от сложната ни връзка с Русия и руския народ?Русия, Освобождението на България от турско робство, е кост в гърлото на българската десница. Вече 35 години ще станат, откак българската десница повтаря до премала, че не е имало никакво турско робство, че ние сме си карали един 500-годишен рахатлък, обаче се надовлякла Русия, та ни развалила рахатлъка и ни поробила, щото Русия, видите ли, имала свои интереси. Да не би Великобритания да е нямала свои интереси? Или Австро-Унгария? Или Германия? Обаче нашите интереси съвпадат с интересите на Руската империя, а не с интересите на Британската корона!
Руско-турската освободителна война е единствената – подчертавам, единствената война в историята, която е предизвикана от народ и интелигенция. От руския народ и руската интелигенция. Знаете ли по колко руснаци – войници, офицери, лекари, санитари, благородници, мужици – са загивали всеки ден по време на руско-турската война? По 365 на ден! На ден! Не за Проливите са загивали те! А за нас! И – глей к`ъв лош късмет – за нашата свобода не е погинал ни един американски рейнджър, само нек`ви презрени солдати! И паметниците от Освободителната война са над 500!
Затова беше цялата истерия срещу Трети март! И още не е спряла тази истерия. Затова десните не щат Трети март, по им харесва Съединението или Независимостта, ама без Освобождение няма ни Съединение, ни Независимост. Но най им харесва 3-ти март 1918 г., Брест-литовския мирен договор, щото тогава сме били победили Русия?!
Затова е войната срещу паметта на граф Игнатиев, например. Пишат се всякакви нелепости – че граф Игнатиев бил член на извънредния турски съд, който съди и осъжда Левски; че граф Игнатиев подписал смъртната присъда на Левски; че Левски е обесен, понеже граф Игнатиев му пратил специален агент, да го вербува, обаче Левски отказал да стане руски шпионин! Идиотщината няма почивен ден!
Преди години десни „интелектуалци” родиха обезумителна идея – в подножието на паметника на Шипка да бъде вдигнат паметник на Сюлейман паша! Сюлейман паша е „заслужил” и паметник в Стара Загора – за два дни неговият редовен аскер избива над 15 000 българи. Особено „заслужил” пред батачани е Ахмед ага Барутанлията, нали!
Колкото до Пловдив – на мястото на Альоша да турят един белокаменен Лала шахин, превзел, изклал и опустошил града през 1393 година. Таман ще има на кого да се кланя правоверната десница.
Другият изблик на тотално невежество е напънът да бъде променено името на патриаршеския храм-паметник „Св. Александър Невски”. Щото – това е величествено! – св. Александър Невски взел, че сразил западните рицари и по този начин се противопоставил на евроатлантическите ценности! Ами тогава да низвергнем цар Калоян, който много преди св. Александър Невски сразява кръстоносците! И цар Калоян, и той рушител на евроатлантическите ценности! Страшна работа!
За сведение на невежите псевдодемократи – патриаршеската катедрала е осветена с името на св. Александър Невски. Това е свещенодействие. Това е Свето тайнство. То е като Свето кръщение. Светото кръщение е едно, то не се повтаря, не се променя и не се отменя. Църквата има канони. И който ги наруши, плаща скъпо.
Ако трябва да погледнем в исторически план и символното значение на монумента: Виждате ли паралели между процеса на фашизиране в предвоенна Украйна, включително разрушаването на антифашистки паметници и героизирането на фашистки фигури и случващото се в момента у нас?ВД:
Това, което казвате, е неоспорим факт. Реваншът за Втората световна война не е започнал сега. Нито след падането на Берлинската стена. А още от времето на Студената война. От 1945 г. насам Френският институт за изследване на общественото мнение (IFOP) периодично задава един и същи въпрос: „Коя нация/ държава допринесе най-много за победата над нацистка Германия?”. Тогава французите отговарят: СССР – 57% , САЩ – 20%, Великобритания – 12%, трите страни –2%.
След 60 години, през 2015 г., отговорите са: СССР – 23%, САЩ – 58%, Великобритания – 18%, трите страни – 5%.
Пак през 2015 г. Британската социологическа агенция YouGov проведе анкета със същия въпрос в 8 държави – САЩ, Германия, Великобритания, Франция, Швеция, Дания, Норвегия и Финландия. Отговорите: САЩ – 55%, СССР – 11% .
„Цивилизованият” Запад не спи! Миналата година Украйна изведнъж се оказа освободителка на концлагера Аушвиц. Тази година наративът е сменен – вече не Украйна, а съюзниците, сиреч – САЩ и Англия са освободили Аушвиц. Нищо подобно! Червената армия освобождава Аушвиц!
Преди 30 години на въпроса „Срещу кого воюват САЩ във ВСВ?”, американските ученици отговаряха уверено – „Срещу СССР!”. Ние се смеехме. Те и сега отговарят така.
Днес на въпроса „Срещу кого воюва Русия във ВСВ?”, българските ученици отговарят уверено – „Срещу САЩ!”. Вече не се смеем. Те и утре ще отговарят така.
Това е резултатът от заговора срещу историята. Безпаметни поколения. Те не знаят нищо. Фашизъм, антифашизъм, съпротива… Не знаят. Не трябва да знаят. Хитлер е „чичо Ади”, антифашистите – нек`ви комуняги, мандраджии, бандюги, цървули, каскети и няколко заблудени поети… Учебниците по история са фалшификат, щедро финансиран от властта под натиска на трима-четирима обществено известни измамници и мракобеси. И МОН се подчинява безропотно на тези хищни, алчни, нагли, отгледани, обгрижени бездарници и наемници на лъжата!
Кои са тези обществено известни измамници? Това са Евелина Келбечева от Американския университет, Христо Христов, който се прави на журналист и доц. Лъчезар Стоянов от НБУ. И още десетина учеЕни, които прогласиха, че в България не е имал никакъв фашизъм и съответно – никакви антифашисти. Едни и същи учЕни повеляват – няма турско робство, ерго няма Освобождение; няма фашизъм, ерго няма антифашисти. Наскоро Келбечева се жалваше, че в българските учебници по история липсвал термина „съветска окупация”! Самата Келбечева напомни кога е започнала процедурата по изчегъртване на историята, а именно – през 2014 г. на „едно събитие в Американския университет”, както казва тя. На събитието присъствали д-р Желев, Петър Стоянов, Росен Плевнелиев, посланик Иван Станчов и режисьорът Анастас Киряков.
Обърнахте ли внимание на годината – 2014-а. На 24 февруари 2014 г. в Украйна беше извършен държавен преврат на Майдана, финансиран от САЩ с 5 милиарда долара, според думите на Виктория Нуланд, известна като мадам Курабийка. Това е началото на войната, ако някой се интересува. Фашизирането на Украйна има дълга история. Днешните неонацисти са все същите бандеровци, пряко виновни за гибелта на стотици хиляди евреи, поляци, руснаци, белоруси. Днешните бандеровци се гордеят със своите кървави предци.
От 2014 г. „цивилизованият” Запад въоръжава укронацистите. От 2014 г. всички украински институции и главно военното министерство бъкат от НАТО-вски инструктори и съветници. От 2014 г. САЩ предоставят разузнавателни данни на Украйна. Меркел, Оланд и Порошенко признаха публично, че са подписвали Минските споразумения не, за да ги спазват, а за дадат време на Украйна на се въоръжи!
Какво прави Европа, прочее?
„Когато фашистите се появиха пред демократичната фасада на италианската държава, те не намериха пред вратата нито стража, нито часовой”, казва през 1925 г. Джузепе Прецолини, един от духовните бащи на фашизма.
Днес фашизмът не е пред демократичната фасада на Европа. Той Е в сърцето на Европа. И няма нито стража, нито часовой. Има аплодисменти. И “Слава на Украйна!”
Днешна Европа е същата като преди 100 години: „Европа, поклонница на „демокрацията”, в ужаса на своето отчаяние, пред прага на гибелта си снема маската на „демокрацията” и оголва истинския си лик – фашизма… Това е реакция, това е фашизъм – един исторически абсурд… една конспирация против човечеството”. Тези думи не са написани днес, а преди 100 години. Авторът е Гео Милев.
Колко резолюции има ЕП за последните 30 години срещу неонацизма и неофашизма? Една. Прие я през 2017 и я забрави. Скоропостижно. За да приеме две години по-късно резолюция, която е реванш и реабилитация на нацизма и пълно отрицание на антифашистката съпротива.
И човечеството търпи да му говорят за справедливост, морал и чест хора, които се гордеят със своите колаборационисти, с Хорти и Салаши, с Антонеску и Павелич, с Бандера и Шухевич, със своите СС легиони, батальони, бригади, дивизии, полкове, наказателни отряди и надзиратели в нацистките концлагери.
Преди време един френски евродепутат съобщи срамен факт – към 2019 г. ЕК отпуснала над 400 млн. евро за какво, мислите? – за разрушаване на паметниците на антифашистите и на Червената армия и за пренаписване на учебниците по историята в бившите социалистически страни! Прелест! Днес същата ЕК финансира укронацистите.
Сред пловдивчани се надигат съмнения, че по примера на ПСА, Альоша се използва за политическа димка, която цели да отклони вниманието от реалните проблеми пред града - поголовното разпродаваното на общинска собственост, приватизацията на обществени услуги, мръсния въздух, липсата на социална политика и прочие. Какво е вашето мнение?Че е политическа димка, така е. По-важното е, че е посегателство срещу историята. И Альоша, и Паметникът на съветската армия, и историческата истина, и паметта са заложници на една мръсна, подла, агресивна, арогантна политика. Историята е такава, каквато е. Тя трябва да бъде изучавана, анализирана, осмисляна. Но не може да бъде подменяна и разрушавана.
Какво стана в САЩ, когато връхлетя цунамито Black Lives Matter (BLM)? Озверели тълпи разрушиха и оскверниха маса паметници на Колумб и на бащите-основатели. Промениха ли историята? Не. Ами като не им харесва Колумб и неговото откритие, да вземат да закрият САЩ, че да се свърши! Като не им харесват бащите-основатели, да изгорят публично Декларацията за правата на човека и Конституцията, че да мирясат! BLM
беше политически инструмент в конкретен момент. Вакханалията беше кратка, но за сметка на това позоряща.
Сега ще ви разкажа една история. Цунамито BLM достигна и Великобритания. Тогава се появиха едни списъци с паметници, отредени за разрушаване. И сред тях – четири паметника на Уилям Гладстон! Щото в имението на баща му имало роби. По тази логика всички паметници, дворци, замъци, катедрали, университети трябва да бъдат съборени, понеже са резултат от колониалната политика на британската корона.
Написах писмо на посланичката, но не успяхме да се срещнем, нейният мандат изтичаше, започваше лятната ваканция. Свързах се с нашия посланик в Лондон, г-н Марин Райков. Оказа се, че той вече е предприел първи стъпки по дипломатически път. Нямахме време да правим инициативен комитет посред лято. И започнахме – той пише писма до съответните институции и аз пиша писма. До кмета на Лондон, до премиера на Уелс (Гладстон е от Уелс), до Парламента, до отделни депутати и общински съветници… Моите писма завършваха с думите: „Ако някой дръзне да пипне паметник на Уилям Гладстон, ние, българите, ще направим всичко възможно да го откупим, да го транспортираме до България и да го сложим на най-красивия площад”. Доста предизвикателно… За първи път видях работеща администрация. И така, след 3-4 месеца оживена кореспонденция и с подкрепа на английските медии, Гладстон беше спасен. Паметниците на Великия старец, наричан от признателния български народ Благодетеля на България, са си по местата. Това е резултатът от усилията на двама души за 3-4 месеца. Колко български медии забелязаха този факт?!
Сондажи показват, че над 70% от пловдивчани подкрепят запазването на Альоша, като символ на града и символ на антифашистката съпротива. Гласа на мнозинството, често бива заглушаван от малобройна, но медийно добре представена група дясномислещи, какви са оръжията за съпротива, с които разполагаме днес?И 70% от пловдивчани са против събарянето на Альоша, и 70% от софиянци са против събарянето на паметника на Съветската армия, и 70% от българите са русофили, и…? За разбеснелите се фашизоидни глигани няма никакво значение какво мислят българските граждани! За тях е важно какво мисли портиерът на американското посолство и колко е полагаемият им се хонорар.
Питате какви са оръжията на съпротивата. Първото е знанието. Второто е словото. Третото е гражданската позиция, отговорността пред собствената си история, осъзнаването, че ни затриват като народ, като нация, като държава. Не искам отново да доказваме историческия постулат „Българският народ се събужда чак тогава, когато осъзнае, че всичко е загубил”.