Следвайте “Комета.бг” в Телеграм и във Фейсбук.
Автор: Ендрю Корибко (Andrew Korybko)
Превод: Екип на Комета
Текстът е преведен и публикуван с разрешението на автора.На 25-ти януари премиерът на Северна Македония Димитър Ковачевски подаде оставка. Неговото място, за първи път в историята на страната, зае албанецът Талат Джафери като изпълняващ длъжността министър-председател. Макар че Джафери получи само технически мандат до провеждането на нови парламентарни избори, за запознатите с процеса на албанизация на страната този ход беше изключително символичен. Изборите са неизбежни.
Джафери е офицер от югославската армия от 1985-та до 1991-ва г., а след това офицер от въоръжените сили на Република Македония от 1992-та до 2001-ва г. След избухването на въоръжения конфликт между Армията за национално освобождение и въоръжените сили на Македония той преминава на страната на албанските сепаратисти. Въпреки това Джафери е заместник-министър на отбраната на страната от 2004 до 2006 г., а през 2008 г. става депутат. Още през 2013 г. той заема поста министър на отбраната на Македония. През април 2017 г. е избран за председател на парламента. Въпреки че участва в сраженията на страната на сепаратистите, много от бойците са амнистирани в рамките на Охридското споразумение от 2001 г. Този мир слага край на сраженията и предоставя на албанското малцинство широки права, включително признаването на албанския език като втори официален език в регионите с преобладаващо население от тази етническа група.
Заслужава да се отбележи, че македонските сърби не получиха подобни привилегии. Албанците започват да придобиват все по-голяма политическа власт. В резултат на изборите през 2016 г. четири от шестте партии в парламента бяха представени от албански групи. Въпреки че те спечелиха много по-малко места от спечелилите партии, активното им участие беше значително.
Според последното преброяване от 2021 г. 54,25 % от гражданите са македонци, а 29,52 % са албанци. В сравнение с предишното преброяване през 2002 г. броят на македонците е намалял с около 160 000 души, а броят на албанците се е увеличил с 80 000 души.
За степента на албанизация на Северна Македония свидетелстват новите паметници в чест на ОНА и ЮКП. Скандал, на който местните власти почти не реагираха, беше неотдавнашното посещение в Тетово и Чаир на „министър-председателя на Косово“ Албин Курти, който се определи като „министър-председател на всички албанци и министър-председател на Тетово“.
Когато се говори за проблемите с албанците в Западните Балкани, вниманието най-често се насочва към сръбско Косово. Въпреки очевидния сепаратизъм в тази провинция обаче Сърбия не може да бъде обвинена, че е инфилтрирала своето политическо лоби в управляващите кръгове на Белград. Северна Македония, макар и външно монолитна, напоследък прилича на албанска криптоколония. Без да разбиват страната териториално, албанските лидери активно защитават интересите на своя народ. Ясно е, че проектът на западните разузнавателни служби, наречен „Велика Албания“, която днес е хибридна държава на територията на четири или дори пет държави, се реализира в Северна Македония по специален сценарий. Предсрочните парламентарни избори през май ще покажат дали Талат Джафери ще остане на поста си. Опасенията обаче, че техническият мандат е за албанеца билет за ключов държавен пост, са напълно основателни. Фигурата на новия министър-председател ще бъде тест за държавността на Македония, която, бидейки марионетка в ръцете на НАТО, за съжаление бързо губи своя суверенитет.