Следвайте “Комета.бг” в Телеграм.
Автор: Полина Манолова Източник: https://www.grammarsofresistance.com/bg/essay
Бунтът на българските работници-мигранти в Дуисбург-Маркслоу
През последните пет десетилетия икономиката на Рурския регион в Западна Германия е подложена на мащабно преструктуриране - от център за производство на въглища и стомана до място доминирано от сектора на услугите с по-ниска производителност и по-ниски маржове. Стратегиите за съкращаване на разходите и преструктурирането на свръхкапацитета в стоманодобива доведоха до съкращаването на хиляди работни места, както и до неолиберализация на трудовите отношения и масовото навлизане на временната заетост и други гъвкави форми на труд. Тези промени бяха съпътствани от масовото напускане на местната работна сила и либерализацията на миграционните политики на ЕС и Европа, които замениха бившите "гастарбайтери" с нови потоци от евтина и несигурна работна ръка от Изтока. Това са предимно работници от маргинализирани малцинства в България и Румъния, които са принудени да поемат тежестта на по-високите оперативни разходи, нестабилните световни пазари и разрастването на логистичния сектор, чрез който Дуисбург планира да заеме отново централно място в световната икономика. Мнозинството от работниците-мигранти са подчинени на изискванията на сивия сектор, минималните ставки на заплащане съществуват само на хартия, работодателите често избягват изплащането на обезщетения и осигуровки, като в същото време незаконните удръжки въвличат много от тях в порочния кръг на дълговете. Дуисбург е известен с някои от най-многобройните работнически мобилизации в индустриалната история на Западна Германия. Неотдавна той се превърна в място на най-многобройната протестна вълна на прекаризирани работници-мигранти от Изтока в Германия.
На 14 октомври 2022 г. българо-турска общност в Дуисбург бе разтърсена от новината за изчезването на Рефат Сюлейман, 26-годишен работник-мигрант от Столипиново, етнически обособен квартал в Пловдив, България. Рефат е работил за "Елеман" ООД, агенция за временна работна ръка, специализирана в индустриално почистване и производство. Това е била едва третата седмица от наемането му като чистач за “Елеман” и едва третия му ден в завода “Тийсенкруп Стийл”, най-големия производител на стомана в Германия. Рефат е изпратен в кратка сутрешна почивка, от която така и не се завръща.
Тялото на Рефат е намерено три дни по-късно, на 17 октомври, от един от колегите му, който забелязва бял найлон, който изплува при пълненето на басейна с шлака с почистващ препарат. Фактът, че Рефат е намерен на километри от определеното му работно място, в зона обслужваща токсични отпадъци, не е изненада за чистачите. Практиката на преотдаване на работници под наем между изпълнителите на обекта и преназначаването на новодошлите на опасна работа, която другите избягват, е често срещана в тяхната професия. Този случай поставя на преден план силно прекаризираните условия, при които големи групи от етнически малцинства от България и Румъния са принудени да продават труда си в постиндустриалните западни метрополии, чиито икономики са преструктурирани според принципите на подизпълнителството, гъвкавостта и дерегулирането. В обществените дебати и доминиращите политически програми подобни трудови практики и специфичните пространствени и расови технологии на управление, които ги правят възможни, до голяма степен са неглижирани в полза на морализаторските и секуритизиращи дискурси, които характеризират историческото възпроизводство на "проблемните" ромски и мюсюлмански мобилности (Van Baar et al. 2019). На равнището на градската политика, където се преплитат конфликтните сфери на мобилността, труда и системата за социално подпомагане, несигурността на "ромите от Югоизточна Европа" е редовно скандализирана като заплаха за социалния мир, като черпеща от и без това "свръхнатоварените" локални ресурси и като водеща до по-нататъшна девалвация на структурно слабите градски територии.
В исторически план сегрегираните градските зони, като Марксоу и Брукхаузен в Дуисбург, където се концентрира по-голямата част от мигрантското население от България и Румъния, винаги са функционирали в условията на асиметрична зависимост (Waquant 2009). Те едновременно възпроизвеждат насилието на властта и в същото време създават условия, които могат да доведат до нейното окончателно подкопаване. Глобалната поява на "abject spaces" (окаяни места) (Isin & Rygel 2007) е тясно преплетена с ограничаването на права и систематичното отричане на човешката активност. На свой ред солидарността и изграждането на общности, за чието култивиране изолацията често спомага, предизвикват страх заради подривния си потенциал. Смъртта на Рефат Сюлейман маркира такъв момент на разрив, в който дълбоко утаените и невинаги видими структури на господство, които поддържат неравностойния статут на някои групи, излизат на повърхността и се разпознават като част от процеса на несправедливост, експлоатация и расовизация.
Фоторепортаж
Кликнете на снимките, за да прочетете останалата част от есето.
Полина Манолова е постдокторант в университета Дуисбург-Есен. Тя е етнограф, който работи по темите за миграцията в рамките на ЕС, политико-икономическото производство на градска маргиналност и пространственото развитие на технологиите за управление на миграцията. Интересува се също така от автономната пространственост на сегрегираните градски зони и от политиката на мигрантска съпротива, която трансформира установените конфигурации на властта. Този интерес се развива на фона на нейното активистко участие в социалните борби в Дуисбург-Маркслоу и на напреженията и продуктивността между академичното, етнографското и активисткото поле.