Aвтор: Габриел Рокхил
Източник: Liberation News
URL: https://www.liberationnews.org/nazis-in-ukraine-seeing-through-the-fog-of-the-information-war/
Превод: Екип на Комета.бг
На 24 февруари руският президент Владимир Путин предприе т. нар. от него„специална военна операция… за демилитаризиране и денацификация на Украйна“. Западните буржоазни медии веднага осъдиха тези заявени цели, като редовно повтаряха, че твърденията за нацизъм в Украйна не са нищо повече от руски „фалшиви новини“. Бившият посланик на САЩ в Русия Майкъл Макфол стигна дотам, че категорично заяви, че „в Украйна няма нацисти“. Подобни твърдения звучат в ехокамерите на средствата за масова информация, а фактът, че настоящият президент на Украйна е евреин, често недалновидно се представя като единственото необходимо „доказателство“.
Оспорването на съществуването на нацисти и фашисти в Украйна служи за изграждането на изкривен, но опростен разказ, свободно основан на Втората световна война: Путин е зъл, подобен на Хитлер, който възнамерява да атакува свободолюбивото украинско правителство и неговите невинни поддръжници. Целта на подобен разказ е да се насърчи сляпата и безпрекословна подкрепа за правителството на Зеленски, НАТО и империалистическите западни сили. По този начин „хуманитарната“ война, т.е. бруталната намеса на НАТО, която вероятно ще предизвика Трета световна война, се представя като реална възможност. В този контекст всеки опит за трезв и конкретен анализ на действителната история на нацизма в региона рискува да бъде невярно наречена и отхвърлена като „пропутинска“, тъй като не подкрепя този разказ за подстрекаване към война.
Но едно изследване, което отчита сложността на конкретните ситуации, разкрива, че в Украйна наистина има дълбока и обширна история на фашизма, който е бил подпомаган и подстрекаван от правителството на САЩ. Това обаче не означава, че фашизмът е непременно доминираща сила в страната или дори във всяка област, в която съществува (армията, паравоенните сили, парламента, обществото като цяло и т.н.). Нещо повече, това ни най-малко не означава, че човек трябва да подкрепи инвазията на Русия или дори да приеме, че „денацификацията“ е нейната основна цел. Напротив, възможно е да се разбере, че фашизмът е съвсем реална сила в Украйна, като същевременно се противопоставяме на решението на Путин да разположи войските си там.
Кратка история на нацистите, НАТО и Украйна
За да разберем настоящия конфликт, е важно да си припомним, че руснаците и украинците някога са живели в относителна хармония, когато и двете страни са били част от Съюза на съветските социалистически републики, основан на принципа на самоопределението на народите. Този процес е насилствено прекъснат през 1941 г., когато нацистите нахлуват в СССР и завземат голяма част от Украйна.
Според Джон-Пол Химка една четвърт от всички жертви на Холокоста са живели в Украйна, а украинските ултранационалисти са сътрудничили на нацистите в извършването на ужасните им дела. Организацията на украинските националисти (ОУН) и нейните въоръжени сили, Украинската въстаническа армия (УПА), са участвали в това геноцидно безчинство: „През 1943 г. хиляди от тези полицаи дезертират от германска служба, за да се присъединят към ръководеното от ОУН националистическо въстание, по време на което УПА избива евреите, успели да оцелеят след големите ликвидации през 1942 г.“. Според Иън Сейър и Дъглас Ботинг „ОУН играе значителна роля в унищожаването на евреите и други “нежелани лица”, като често изпълнява мръсната работа на германските отряди за унищожаване на Айнзацгрупите (напр. убиването на деца) и продължава да действа след войната под американско спонсорство“.
Всъщност в следвоенната епоха правителството на САЩ дискретно интегрира тревожен брой нацистки сътрудници в истинска международна мрежа от антикомунистически фашисти. Към 1952 г. Джон Лофтъс изчислява, че има „стотици, ако не и хиляди важни нацистки колаборационисти от Белорусия, Украйна, балтийските държави и Балканите“, които са доведени в Съединените щати (а много повече са оперативно задействани по целия свят). Ядрото на американското контраразузнаване провежда операция „Anyface“, за да предпази фашисткия лидер на ОУН – известния нацистки колаборационист Степан Бандера – от съдебно преследване от страна на Съветския съюз. Началникът на Службата за национална сигурност (СБ) на Бандера, Николай Лебед, е „най-високопоставеният украински нацист, влизал някога в САЩ“. Ръководителят на тайните операции на ЦРУ Франк Уиснър признава през 1951 г., че в Съединените щати има „поне двадесет бивши или действащи членове на СБ на ОУН/Бандера“.
Американските разузнавателни служби работят в тясно сътрудничество с няколко подобни организации на бивши нацистки сътрудници, за да провеждат мащабни кампании за саботаж, терор и убийства срещу СССР. През 1951 г. Уиснър изчислява, че „над 35 000 членове на руската тайна полиция (MVD-MKGB) са били убити от OUN-UPA от края на последната война“.
НАТО е дълбоко въвлечена в тази антикомунистическа война, което може би най-ясно се демонстрира от операция „Гладио“. Под надзора на ЦРУ и МИ6 НАТО създаде голяма тайна армия от обучени бойци, много от които бяха утвърдени нацисти и фашисти. Според официалното разследване на италианския сенат за „Гладио“: “Без съмнение се оказва, че елементи на ЦРУ са започнали през втората половина на 60-те години на ХХ век мащабна операция с цел да се противодейства чрез използването на всички средства на разпространението на леви групи и движения на европейско равнище.” Това включваше целенасочени убийства и терористични атаки под фалшив флаг, за които се обвиняваха комунистите, за да се сплаши цивилното население и да се подкрепят десните правителства и антикомунистическите рейдове.
Върховен главнокомандващ на съюзническите сили на НАТО в Европа от 1963 до 1969 г. е Лайман Лемницър, който през 1962 г. дава зелена светлина на операция „Нортуудс“. Тази операция, която така и не е осъществена, тъй като президентът Джон Ф. Кенеди отказва да я подпише, се състои в планиране на терористични атаки под фалшив флаг срещу граждани на САЩ, за които да бъде обвинена Куба, за да се оправдае военна инвазия на острова.
Мандатът на Лемницер съвпада с този на Адолф Хойзингер, един от многото високопоставени нацистки и фашистки служители, които са интегрирани във военните и разузнавателните мрежи на САЩ. Хойзингер служи като началник на Генералния щаб на армията на Хитлер, а по-късно става председател на Военния комитет на НАТО (1961-1964 г.). Тогава НАТО не се задоволява с това нацистите да вършат част от мръсната ѝ работа, като ги вербува в тайните си армии, за да провеждат отвратителни антикомунистически терористични кампании. Освен това ги включи директно в ръководството си, като по този начин изпраща ясно послание към света относно политическата си ориентация.
Превратът на Майдана
През следващите години Съединените щати продължиха да работят с украинските фашисти в безкрайните им кампании за дестабилизация на СССР. Според специалиста от ЦРУ Дъглас Валънтайн “ЦРУ разработва фашистки активи в Украйна в продължение на 70 години”.
Превратът на Майдана в края на 2013-2014 г., който беше открито подкрепен от имперските сили в САЩ и Европа, разчиташе на крайно десни ударни отряди като фашистката организация „Десен сектор“ и ултранационалистическата партия „Свобода“, за да свали избраното правителство на Виктор Янукович. Трима членове на „Свобода“ бяха назначени за членове на първото правителство след преврата, а съоснователят на „Свобода“ Андрий Парубий беше председател на парламента в продължение на пет години. Въпреки че оттогава „Свобода“ се опитва да смекчи нацисткия си имидж, тя запазва същността си на ултранационалистическа, антикомунистическа партия, която открито възхвалява нацисткия колаборационист Степан Бандера, политик и теоретик на войнстващото крило на фашистката ОУН.
Батальонът „Азов“ е сформиран през май 2014 г. от ултранационалистическата организация „Патриот на Украйна“ (основана през 2005 г.) и Социалната национална асамблея (СНА) (основана през 2008 г.), за която е „известно, че е извършвала нападения срещу малцинствени групи“. Батальонът „Азов“, „Десен сектор“ и други фашистки милиции изиграха ключова роля в укрепването на властта на правителството след преврата по множество начини: участваха в улично насилие срещу левицата, провеждаха кампании за сплашване на несътрудничещи политици, създаваха лагери за индоктринация на деца и младежи и оказваха натиск върху правителството да преразгледа учебната програма, да забрани руския език и да пренапише официалната държавна история. Кулминацията на този период на улично насилие и сплашване след преврата е това, което някои наричат най-тежкото нацистко злодеяние след Втората световна война, когато около 42 левичари загиват в огъня, предизвикан от фашистите в сградата на профсъюза в Одеса.
Именно тази подкрепяна от САЩ операция за смяна на режима предизвика избухването на гражданска война в района на Донбас в Източна Украйна. Когато проруските сепаратисти обявиха своята независимост от фашисткото украинско марионетно правителство, то не беше в състояние да ги удържи. Затова батальонът „Азов“ и други фашистки милиции бяха пуснати на свобода, което доведе до смъртта на около 14 000 души (точно преди нахлуването през 2022 г. Путин призна независимостта на двата региона на Донбас). Азов получи подкрепа от министъра на вътрешните работи на Украйна Арсен Аваков, както и американско оръжие и обучение. Поради предполагаемата си ефективност в борбата с руските сепаратисти батальонът е интегриран в украинската национална гвардия през 2014 г., като официално става част от държавата.
През 2015 г. ЦРУ, според петима бивши служители на разузнаването и националната сигурност, създава „тайна програма за интензивно обучение в САЩ за елитните украински сили за специални операции и други служители на разузнаването“. Същата година Конгресът на САЩ приема законопроект за разходите, който включва „икономическа и военна подкрепа за Украйна на стойност стотици милиони долари, която е изрично променена, за да позволи тази подкрепа да потече към пребиваващата в страната неонацистка милиция Азовски полк“.
Тъй като се водят дебати за това колко нацистки са Азов или други ултранационалистически милиции, си струва да се отбележи, че през 2015 г. Камарата на представителите на САЩ призна, че Азов е „неонацистки“. Въпреки че батальонът понякога отрича, че се придържа към нацистката идеология като цяло, “нацистките символи като свастика и регалии на СС изобилстват по униформите и телата на членовете на Азов”. На униформите им е изобразен неонацисткият символ Wolfsangel, който прилича на черна свастика на жълт фон. Андрий Дяченко, говорител на полка през 2015 г., твърди, че „от 10 до 20 % от членовете на групата са нацисти“. Изглежда, че той е направил това изявление, за да омаловажи опасенията от нацификация. Дори обаче броят им да е толкова малък, от това задължително следва, че всички останали членове на батальона Азов са нацистки колаборационисти.
Независимо от това дали батальона Азов или други подобни батальони приемат на 100% нацистката идеология, от съществено значение е да се признае, че цялостната им ориентация е ясно фашистка: те получават финансиране от реакционни елементи на капиталистическата управляваща класа, за да управляват насилствени парадържавни милиции – които в някои случаи са интегрирани в държавата – които са ултранационалистически, расистки, прокапиталистически и антикомунистически. Андрий Билецки е добре подготвен да разбере тяхната ориентация, тъй като е служил като лидер на „Патриот на Украйна“ и СНА, както и на батальона Азов, преди да стане депутат в украинския парламент в периода 2014-2019 г. В едно интервю той обясни позицията си по следния начин: „Историческата мисия на нашия народ в този критичен момент е да поведе Белите раси по света в последен кръстоносен поход за тяхното оцеляване. Кръстоносен поход срещу водените от семитите Untermenschen [низши раси, според стандартната нацистка терминология]“.
Фашизмът днес в Украйна
В днешна Украйна фашистки елементи присъстват в капиталистическата управляваща класа, паравоенните организации, украинската армия, парламента и някои сектори на обществото. Макар че би било грешка да се приеме, че във всеки случай те са доминираща сила, също толкова погрешно би било да се пренебрегне тяхното присъствие, широкият им обхват и подкрепата, на която се радват от правителството на Зеленски и империалистическите сили извън страната.
На парламентарните избори през 2019 г. „Свобода“ формира единна партийна листа с други крайно десни партии: „Десен сектор“, „Национален корпус“ и „Правителствена инициатива на Ярош„. Те получиха едва 2,15% от гласовете, като не надхвърлиха прага от 5% за депутатско място. На същите избори партията „Слуга на народа“ на Володимир Зеленски, която се кандидатира с антикорупционна платформа и е определяна като центристка в масовата преса, печели 124 места в общонационалната партийна листа и 130 места в избирателните райони.
Партията на Зеленски е кръстена на едноименния хитов украински телевизионен сериал, който се обръща към „украинците, разочаровани от олигархичния елит на страната и от неуспеха да се пресуши блатото след революцията в страната през 2014 г.“. В сериала Зеленски, актьор от кариерата и комедиант, играе ролята не на кого да е, а на президента на Украйна. По този начин стремителното му издигане до действителния президентски пост се дължеше в немалка степен на статута му на известен актьор, не по-различен от други политически марионетки в буржоазните демокрации. Освен това той получаваше достатъчно финансиране от шепа частни дарители, сред които най-вече милиардерът олигарх Игор Коломойски, който беше най-големият му поддръжник.
Коломойски притежава дял от собствеността на 1+1 Media Group, по чиято телевизия се излъчваше „Слуга на народа“, което със задна дата много прилича на разширена предизборна реклама. Неговата медия също така осигуряваше охрана и логистична подкрепа за политическата кампания на актьора, по време на която той пътува 14 пъти до Женева и Тел Авив, където е базиран Коломойски. Документите Pandora разкриват паяжина от офшорни мрежи и финансови обвързаности между Зеленски и Коломойски.
Освен това Коломойски е един от основните спонсори на ултранационалистическите милиции в Източна Украйна, включително фашистките батальони Азов и Айдар, които са обвинени в чудовищни военни престъпления в региона на Донбас през последните осем години. Твърди се, че той финансира и доброволческите батальони „Донбас“, „Днепър 1“, и „Днепър 2“. Когато през март 2014 г. е назначен за губернатор на родния си Днепропетровск, той допринася за смазването на сепаратисткото движение там, като „изразходва над 10 млн. долара за създаването на батальона Днепър“.
През 2015 г. беше изчислено, че в Източна Украйна има около 30 националистически милиции, които се сражават със сепаратистите. Подкрепяни финансово от богати олигарси като Коломойски и Серхий Тарута (милиардерът, губернатор на Донецка област, който финансира и батальона „Азов“), те функционират като мощна паравоенна сила, която допълва украинската армия. През юли 2015 г. Русия издава заповед за арест на Коломойски за „организиране на убийства на цивилни“ заради финансовата му подкрепа за бойците.
Далеч от това да се пребори с тези ултранационалистически милиции, много от които показват открити признаци на нацизъм и фашизъм, актьорът Коломойски, превърнал се в президент, не само им позволява да действат безнаказано, но и изтъкава тесни връзки между своята администрация и откритите фашисти. Така например през ноември 2021 г. Дмитрий Ярош, бивш лидер на „Десен сектор“ и заклет последовател на нацисткия колаборационист Бандера, обяви, че е назначен за съветник на главнокомандващия на въоръжените сили на Украйна. Скоро след това Зеленски награди командира на „Десен сектор„ Дмитрий Коцюбайло с отличието „Герой на Украйна“. На 1 март тази година той назначи Максим Марченко, бивш командир на батальона Айдар – който е обвинен във военни престъпления в Донбас – за областен управител на Одеса. Съществуват и множество други връзки между украинското правителство и армията, от една страна, и тези ултранационалистически и често фашистки милиции, от друга.
Докато бяха заети с овластяването на фашистите, украинските власти също така лишиха комунистическите партии от правото им да участват в изборите през 2015 г. и издадоха спорни закони за „декомунизация“: Законите забраняват излагането на съветски символи и променят статута на празника 9-ти май, отбелязващ победата на СССР над нацистка Германия през Втората световна война. Законите на практика ще премахнат всички споменавания на „Великата отечествена война“ (съветски термин за Втората световна война) и ще го заменят с „Втората световна война“; ще забранят съветското знаме на победата; и ще преименуват улици, площади и дори цели градове. Оттогава са преименувани десетки хиляди улици, както и близо хиляда града и села. Над две хиляди статуи и паметници също са премахнати в рамките на този мащабен антикомунистически културен проект. Въпреки широко разпространените критики, сегашното правителство отказва да отмени законите. Според Абдул Рахман „нежеланието на Зеленски да се заеме с десните групировки по същия начин, по който се занимава с предполагаемо проруските групировки, е знак за тяхното влияние при определянето на политическия дискурс в страната“.
Налице са и редица важни символични жестове, които възхваляват ултранационалисти и нацистки сътрудници, като по този начин насърчават по-широка култура на фашизъм в определени сектори на украинското общество. Зеленски например твърди в едно интервю: „Има безспорни герои. Степан Бандера е герой за определена част от украинците и това е нещо нормално и готино. Той беше един от тези, които защитаваха свободата на Украйна“. Зеленски също така публично защити украинския футболист Роман Золзуля като „истински патриот“, когато той беше обвинен, че е нацист заради снимките му с нацисткия колаборационист Бандера и откритата му подкрепа за батальона Азов. Освен това бившият министър-председател на Зеленски, Алексей Гончарук, се появява на сцената на неонацистки концерт, организиран от фашисткото движение С14.
Затова може би не е изненадващо, че Украйна беше единствената страна, заедно със САЩ, която гласува против проекторезолюцията на Общото събрание на ООН „за борба с възхваляването на нацизма, неонацизма и други практики, които допринасят за подхранването на съвременните форми на расизъм, расова дискриминация, ксенофобия и свързаната с тях нетърпимост“. Важни медии излъчват нацистка пропаганда, която звучи в по-широката култура. През 2014 г. украински журналист от телевизия Hromadskeоткрито призова за геноцид в Донбас, като заяви, че „има определена категория хора, които трябва да бъдат изтребени“.
На 13 март т.г. украинският телевизионен водещ Фахрудин Шарафмал отправи страстен призив за геноцид и избиване на руски деца в сутрешно предаване по Канал 24. На фона на снимка на прочутия нацист Адолф Айхман зад гърба си той заяви: „Позволявам си да цитирам Адолф Айхман, който е казал, че за да унищожиш една нация, трябва да унищожиш преди всичко нейните деца. Защото ако убиеш родителите им, децата ще пораснат и ще си отмъстят. Като убиваш децата, те никога няма да пораснат и нацията ще изчезне“.
„И когато имам възможност да унищожа руснаците – продължи той, – непременно ще го направя. Тъй като ме наричате нацист, аз се придържам към доктрината на Адолф Айхман и ще направя всичко по силите си, за да гарантирам, че вие и вашите деца никога няма да живеете на тази земя. Трябва да разберете, че става дума за победата на украинския народ, а не за мира. Ние се нуждаем от победа. И ако трябва да избием всичките ви семейства – аз ще бъда един от първите, които ще го направят“. Канал 24 е част от медийния конгломерат TRK Lux, който се контролира от богатата украинска бизнесдама Катерина Кит-Садова и нейния съпруг Андрий Садовий (кмет на Лвов и бивш лидер на политическата партия „Самостоятелност“).
Неотдавна Зеленски използва руското нахлуване като претекст да забрани 11 политически партии, включително най-голямата опозиционна партия, която има 43 места в парламента, като същевременно арестува комунистически лидери. Твърдейки, че се бори срещу руската „дезинформация“, той също така пое контрола над новинарските агенции, налагайки централизирана информационна политика, която обединява всички национални телевизионни канали в „единна информационна платформа за стратегическа комуникация“. Министерството на външните работи на Украйна работи директно с международна мрежа от фирми за връзки с обществеността, за да води информационна война и да контролира наратива. Според високопоставен служител на НАТО: „Те са наистина отличници в stratcom [стратегическа комуникация] – медии, информационни операции, а също и пси-операции“.
Опитът на Зеленски като професионален актьор със сигурност е бил предимство в тези начинания. В края на краищата, той се стреми да представи своето правителство като свободно и демократично – не по-различно от западните империалистически сили, с които се съюзява – докато подкрепя фашистки милиции, получава финансиране от реакционни капиталисти (които също финансират нацистки батальони), възхвалява ултранационалисти и нацистки колаборационисти, насърчава културата на фашизма, забранява политическите партии и строго контролира новините и информацията.
Фашистката заплаха е международна
Макар че за някои хора в САЩ или другаде Украйна може да изглежда далечна страна, която няма голямо значение за непосредствената политическа среда, тя всъщност е важен център на световното фашистко движение. Според Aljazeera: „Транснационалната подкрепа за Азов е широка, а Украйна се превърна в нов център за крайната десница по света. Документирано е, че мъже от три континента се присъединяват към тренировъчните части на Азов, за да търсят боен опит и да се занимават със сходна идеология.“ В разследващ репортаж от началото на 2021 г. Time установява, че „Азов е много повече от милиция. Тя има собствена политическа партия; две издателства; летни лагери за деца; и отмъстителна сила, известна като Национална милиция, която патрулира по улиците на украинските градове заедно с полицията […] тя има и военно крило с поне две тренировъчни бази и огромен арсенал от оръжия – от безпилотни самолети и бронирани превозни средства до артилерийски установки.“ Олена Семеняка, ръководител на международния контакт на Азов, заяви пред репортерите: „Това може да се опише като малка държава в държавата“.
Али Суфан е изчислил, че „през последните шест години в Украйна са пристигнали повече от 17 000 чуждестранни бойци от 50 държави“. През 2019 г. американските законодатели написаха писмо до Държавния департамент, в което заявиха, че „връзката между Азов и терористичните актове в Америка е ясна“. В писмено изявление на ФБР от 2018 г. се посочва, че „се смята, че Азов е участвал в обучението и радикализирането на базирани в Съединените щати организации за превъзходство на бялата раса“. Това включва членове на бялото супремасистко движение Rise Above, които са обвинени, че са „насилствено нападнали и атакували контрапротестиращи“ на няколко събития на белите националисти и белите супремасисти в САЩ, включително насилствения митинг „Обединете десните“ в Шарлотсвил“.
Нацизмът и фашизмът са съвсем реални фактори в Украйна и те са подробно документирани. Признаването на този факт е от съществено значение за нюансираното разбиране на настоящия конфликт, но то съвсем не означава подкрепа за военната интервенция на Путин, която има ужасяващи последици за живота на много невинни работници.
И накрая, не бива да ни убягва фактът, че администрацията на Байдън, която дойде на власт като предполагаема опора срещу разпространението на фашизма, продължава политиката на САЩ в подкрепа на фашистките сили в един от основните центрове на международния фашизъм. Това ясно показва, че борбата срещу фашизма никога не може да бъде ограничена до вътрешна битка. Тя винаги трябва да се провежда в интернационалистическа рамка и по този начин да бъде неразривно свързана с решителен антиимпериализъм.
Авторът изказва своята благодарност на Хелмут-Хари Льовен за неговите безценни предложения и помощ при намирането на най-добрите източници за фашизма в Украйна.