Източник: LSE Review of Books
URL: https://blogs.lse.ac.uk/lsereviewofbooks/2020/06/24/book-review-libres-dobeir-le-management-du-nazisme-a-aujourdhui-free-to-obey-management-from-nazism-to-today-by-johann-chapoutot/Историята на нацистките СС изглежда добре проучена. Публикувани са хиляди книги за генеалогията на структурата на елита на германските нацисти, тяхната политика и дейност по време на Втората световна война.
Но една нова книга на виден френски историк осветлява нов аспект от тази история.
Книгата на Йохан Шапуто “Свободни да се подчиняват” изследва “либерализма” в основата на нацистката концепция за управление. Книгата е посветена на Райнхард Хьон, технократ-интелектуалец, служил на Третия райх, който вярва в една форма на социален дарвинизъм, отхвърляща държавата и разглеждаща “свободата” като движеща сила на икономическите резултати. Хьон твърди, че държавата има контраселективна роля, позволявайки на болните, мечтателите, безделниците и лудите да просперират за сметка на здравите, което застрашава осъществяването на германската раса.
Нацистите искат опростяване на правилата и нормите и заличаване на бюрокрацията, като разглеждат германската общност като естествен и спонтанен съюз на свободни хора. Държавната власт се съревноваваше с агенциите ad hoc, които се смятаха за хармонични с природата и можеха да бъдат химически подсилени с метамфетамини. Целта беше да се създаде нация, обединена в борбата си за живот и срещу либералния индивидуализъм и марксистката тирания.
Производствените усилия на германската “биомаса” изискваха компенсация и управниците на Райха купуваха съгласието на своя народ чрез намаляване на данъците и социални помощи, финансирани от разхищения и грабежи. За да се мотивира и създаде продуктивна общност, е било необходимо управление, което да удовлетворява и обещава.
Нацистката управленска мисъл също така насърчава щастието в работата, като работният съвет на целия Райх “Сила чрез радост” се грижи за благополучието на германските работници. Хьон обръщаше внимание на саморазвитието на мениджърите и ги насърчаваше да повишават своята креативност.
След войната директорът на германския индустриален мозъчен тръст Хьон използва своята интелигентност в услуга на новите идеали за икономически растеж и западна демокрация. В Бад Харцбург той основава Deutsche Volkswirtschaftliche Gesellschaft (DVG), като си поставя за цел да произвежда универсални мениджъри от американски тип вместо специализирани лекари и инженери. Подходът на Хьон е вдъхновен от тактиката на мисиите в пруската армия (Auftragstaktik), която се състои в даването на общи заповеди, ограничени до определени цели, като се позволява на войниците да избират най-добрите средства за постигане на целта.
Хьон пренася тази Auftragstaktik в бизнеса със своето “управление чрез делегиране”, което уж е антиавторитарно и подходящо за новата демократична култура. Нацистката система на “съвместно управление” трябваше да предотврати конфликтите между шефове и служители и да пресече в зародиш всяко желание за оспорване. Този подход беше единствената германска алтернатива на управленските теории на френския Анри Файол или американския Питър Дракър.
Мениджърската мисъл на нацистите се различава от други теории, възникнали в контекста на индустриалния капитализъм през ХХ век.
Фокусът на нацистите върху производителността може да се проследи до идеите на Фредерик Тейлър и Хенри Форд, а техните инженери моделират своя завод на Фолксваген по модела на Форд в Ривър Руж.
На теоретично ниво механизацията на работниците от страна на нацистите се основава не толкова на възхвала на машините и техническата компетентност, колкото на органични метафори, подкрепени от въображаем фолклор.
Чапуто допринася за дебата относно “модерността” на нацизма, който често се фокусира върху неговата закотвеност в определен исторически момент, а не върху влиянието му върху настоящето. Той описва нацисткия подход към управлението като продукт както на националната история (пруското поражение срещу Франция), така и на транснационални влияния (германските инженери “мисии за повишаване на производителността” в САЩ през 20-те години на ХХ век). Шапуто се осмелява да предположи, че сегашното ни управленско мислене е отчасти наследство от нацизма.