Изборната победа на Хавиер Милей в Аржентина предизвика широка полемика относно неговата радикалнo-дясна либертарианска политика. Редица негови предложения изглеждат абсурдни.
Какви са възможните последици от изборната му победа? За да отговорим на този въпрос, предлагаме превод на публикация, публикувана в блога “Naked Capitalism” от Ник Корбишли.
Източник: https://www.nakedcapitalism.com/2023/11/another-political-earthquake-just-took-place-in-latin-america-this-time-in-argentina.html
Превод: Екип на Комеа.бгОчевидно е, че на мнозинството от избирателите им е писнало от статуквото. Това, което искат, е сеизмична промяна в основната политическа и икономическа динамика. И точно това ще получат, за добро или за лошо (залагам на второто).
Неделната изборна победа на Хавиер Милей, заклет либертарианец с големи бакенбарди, пламенен нрав и крайно десни симпатии, който твърди, че има за цел да отърве Аржентина от корумпираната политическа каста (звучи ли ви познато?), не беше голяма изненада. Той водеше в социологическите проучвания преди вота, беше подкрепен от основната дясна партия в страната, а опонентът му Серхио Маса в момента е министър на икономиката в страна, която е на ръба на хиперинфлацията (индекс на потребителските цени: 143%) и в която четирима от всеки десет души живеят в бедност.
Изненадващо е колко категорична беше победата. Милей, който само допреди няколко години беше никому неизвестен политик, спечели 56% от гласовете в сравнение с 44% на Маса – една от най-големите изборни разлики в 40-годишната демократична ера на страната. Маса успя да спечели само в три от 23-те аржентински провинции и федералния окръг.
Очевидно на мнозинството от избирателите им е писнало от статуквото. Според близък приятел, живеещ в провинция Буенос Айрес, думата, която постоянно се чува, е “промяна” (също ви звучи познато?), което може би е разбираемо предвид тежкото състояние на икономиката, високите нива на детска бедност (67%) и плачевното представяне на отиващото си правителство на Алберто Фернандес. Това, което хората искат, е сеизмична промяна в основната политическа и икономическа динамика. И това е, което те ще получат, за добро или за лошо (залагам на второто). А отзвукът ще достигне далеч отвъд границите на Аржентина.
Краят на членството на Аржентина в БРИКС (още преди да е започнало)
По време на предизборната кампания Хавиер Милей заяви, че като президент ще отмени присъединяването на Аржентина към БРИКС и ще я присъедини към САЩ и Израел – ход, който със сигурност ще бъде приветстван от израелското правителство на Нетаняху, особено като се има предвид, че в Буенос Айрес живее най-голямото еврейско население в Латинска Америка и едно от седемте най-големи в света. Досега латиноамериканските правителства бяха водещи в противопоставянето на Израел по време на неговия “газакид”, както неотдавна съобщи Кърт Хакбарт за Jacobin. Боливия скъса дипломатическите си отношения с Тел Авив, а Колумбия, Чили и Хондурас отзоваха посланиците си.
За разлика от тях Милей заяви, че първите му две пътувания преди встъпването му в длъжност на 10 декември ще бъдат до САЩ и Израел – последното очевидно по “духовни причини” (вероятно препратка към желанието на Милей да приеме юдаизма след края на президентството му).
Междувременно отношенията с Китай вероятно ще бъдат много по-обтегнати занапред. Милей е наричал азиатската държава “убиец”, като през август заяви пред Bloomberg News:
“Хората в Китай не са свободни, не могат да правят това, което искат, а когато го направят, биват убивани. Бихте ли търгували с убиец?”
Оттогава Милей уточни, че не би попречил на частни бизнес сделки между аржентински и китайски компании. Диана Мондино, избраната от Милей за външен министър, също омаловажи изявленията на Милей, като заяви, че той никога не е предлагал официално скъсване с Китай, което вероятно е добре, като се има предвид, че Китай е вторият по големина търговски партньор на Аржентина, осигуряващ така необходимата чуждестранна валута.
Сега “всеобхватното стратегическо партньорство” на Китай с Аржентина (по думите на говорителя на китайското Министерство на външните работи Уанг Уенбин) вероятно е приключило (или поне е спряно). А това може да се окаже проблем, като се има предвид, че Китай е инвестирал значителни средства в много от стратегическите сектори на Аржентина, включително литий и газ – сектори, към които правителството и корпорациите на САЩ също са насочили вниманието си. Пекин е и основен кредитор, след като през 2009 г. подписа валутен суап с тогавашния президент Кристина Фернандес де Кирхенер, както наскоро съобщи Bloomberg:
“Оттогава Китай е инвестирал милиарди в страната – от литиеви и слънчеви електроцентрали в северната част на страната до космическа станция в южната част на Патагония.
Връзките станаха още по-силни през последните години, като през 2022 г. Аржентина се присъедини към подписаната от Си Дзинпин инициатива “Пояс и път”. Тя обяви плановете си да се присъедини към групата на БРИКС от нововъзникващи пазари, сред които Китай е най-големият, през следващата година.
Инвестициите на Китай в Аржентина отразяват само малка част от цялостното му влияние в Латинска Америка, където през последните десетилетия той намалява господството на САЩ. Чрез инициативата “Пояс и път” Китай е вложил милиарди в изграждането на пътища, мостове, влакове, електропреносни мрежи и енергийни централи в целия регион. Освен това Китай насочи вниманието си към губернатори, а не само към национални лидери, като изгради отношения, които му позволиха да инвестира дори в най-отдалечените райони, докато се стремеше да се превърне в търговски партньор №1 на Южна Америка.”
Специалните споразумения за валутен суап, подписани между Буенос Айрес и Пекин през юни и юли тази година, позволиха на аржентинското правителство да продължи да обслужва пакета от заеми от МВФ в размер на 44 млрд. долара, като по този начин избегна поредния си фалит. Тази кредитна линия може да бъде изложена на риск, ако Милей запази твърдата си позиция спрямо Пекин. Не е трудно да си представим например, че неговото правителство ще блокира ключови китайски инвестиции в стратегически сектори, включително Вака Муерта – находище на нефт и шистов газ в Патагония, което е второто по големина в света и четвъртото по големина находище на шистов газ.
Милей също така заяви, че неговото правителство ще одобри и приложи колективните санкции на Запада срещу Русия, като добави: “Никога не бих подкрепил автократично правителство като това на Русия”.
С други думи, в случай че Милей не отмени членството на Аржентина в БРИКС, малко вероятно е членовете основатели на БРИКС да продължат да одобряват членството на държава, чието правителство подкрепя санкциите на САЩ и/или ЕС срещу свой колега. В такъв случай ще бъде интересно да се види дали членовете основатели ще решат да поканят друга латиноамериканска държава да замени Аржентина, като двата най-очевидни кандидата са Боливия и Венецуела.
Южноамерикански търговски блок, Меркосур, също на линия
Милей отправи и язвителни словесни нападки към търговския блок на четирите държави Меркосур, в който влизат Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай, като дори заплаши да се оттегли от групата, което вероятно ще бъде по-трудно от излизането от БРИКС предвид ролята, която тя е изиграла за насърчаване на регионалната икономическа интеграция. Ако това се случи обаче, резултатът почти сигурно ще бъде разпадане на Меркосур, което от своя страна ще означава край на многогодишните търговски преговори между търговския блок и ЕС.
Надеждите в Бразилия и Брюксел са, че прагматизмът ще надделее и че Милей ще смекчи политиката си спрямо бразилския президент Луис Инасио Лула да Силва, след като встъпи в длъжност. Бразилия е най-големият търговски партньор на Аржентина, но отношенията между двете страни вече се влошиха по време на президентството на Жаир Болсонаро. Възможно е те да се влошат още повече.
По време на предизборната кампания Милей описа Лула като “гневен комунист” и официално покани Болсонаро като “представител” на Бразилия на встъпването си в длъжност.
В интервю за Ройтерс Мондино се опита да поправи част от щетите, като заяви, че макар Меркосур да трябва да бъде променен, той не трябва да бъде “елиминиран”, както преди това предложи Милей. Мондино също така заяви, че Аржентина ще се стреми да увеличи търговията с Бразилия. Но преди това тя ще трябва да намери начин да оправи отношенията между двете правителства, и то преди още да е сформирано правителството на Милей.
За момента Лула е доволен да остави отношенията на Аржентина с Бразилия на изчакване, уверен, че засегнатата от кризата и лишена от долари аржентинска икономика се нуждае от Бразилия толкова, ако не и повече, отколкото Бразилия се нуждае от Аржентина. Това е справедлив залог: обемът на търговията на Аржентина с Бразилия е повече от два пъти по-голям от този на търговията ѝ със САЩ. Междувременно Меркосур и ЕС ускоряват двустранните преговори по дългоочакваното търговско споразумение с надеждата да подпишат споразумението преди идването на власт на Милей.
Смъртта на централната банка и доларизацията
В понеделник, ден след избирането си, Милей потвърди плановете си за премахване на Централната банка (BCRA), която той определи като “морален въпрос”, както и за създаване на финансова стратегия за решаване на проблема с нарастващия обем краткосрочни облигации “Leliq”, който през март надхвърли прага от 1 трилион песо (около 18,2 млрд. евро). Както съобщи тогава Ройтерс, “дългът Leliq, деноминиран в песо и продаван ежедневно на аукциони предимно на местни банки, помага на централната банка да набавя средства на пазара, за да подкрепи слабата валута и да намали упоритата инфлация. Но с високите лихвени проценти той поражда и опасения, че може да стане неустойчив.”
Милеи говори и за премахване на песото и замяната му с щатски долар вместо него. По-лека форма на тази политика вече беше изпробвана в началото на 90-те години, когато правителството на Менем в Буенос Айрес фиксира обменния курс на напълно изкуствена и неустойчива стойност от един щатски долар.
Това даде на страната фалшива илюзия за просперитет, като в същото време направи икономиката неконкурентоспособна и лиши държавата от възможността да провежда независима парична политика.
В крайна сметка това проправи пътя към финансовата криза, девалвацията на валутата и дълбоката рецесия през 2001 г., от която аржентинската икономика така и не се възстанови.
Нещо повече, Аржентина сама по себе си не е в състояние да предприеме доларизация поради две прости причини. Както казва Алехандро Вернер, бивш директор на департамента за Западното полукълбо на Международния валутен фонд (МВФ), пред America Quarterly, “Аржентина не разполага с долари, за да се доларизира, и няма достъп до финансовия пазар, за да получи долари”.
Това поне веднъж е благословия. В края на краищата, ако Аржентина изцяло замени песото с долар, това би означавало край на всякакво подобие на аржентински суверенитет, както предупреди южнокорейският икономист Ха-Джун Чанг по време на неотдавнашно посещение в страната:
“Ако искате да приемете долара като официална валута, трябва да подадете молба да станете колония на Съединените американски щати, защото това ви прави такива. Това означава, че макроикономическите ви политики ще се пишат във Вашингтон.”
Това, разбира се, би удовлетворило правителството на САЩ. В края на краищата Аржентина разполага с огромни залежи на минерални ресурси, към които вече се е насочила, включително литий и природен газ. А ако икономика от Г-20 като Аржентина приеме долара, това може донякъде да попречи на усилията на БРИКС да намали влиянието на долара в световната търговия. Изграждането на по-силни икономически връзки с Аржентина също така ще помогне да се намали нарастващото влияние на Китай в Южна Америка.
Но дали Вашингтон ще бъде готов да вложи значителни средства в подобно начинание; според оценки на испанския финансов всекидневник Expansión само първоначалните разходи могат да достигнат 100 млрд. долара за проект, който вероятно ще отнеме години, и то при правителство, което все още дължи 44 млрд. долара на МВФ, както и милиарди на Китай.
А това са много пари за администрацията на Байдън, особено при положение, че Конгресът се колебае дали да предостави повече средства за правителството на Зеленски в Украйна.
Но голяма част от парите могат да дойдат от частния сектор. Още през юли екипът на Милей тихо се похвали, че е събрал обещания от частни инвестиционни фондове за изкупуване на облигации на стойност 35 млрд. долара, за да подпомогне финансирането на програмата на Милей за доларизация. Залогът, разбира се, е изключително рисков, но потенциалната възвръщаемост също може да бъде огромна. Освен това инвестицията няма да бъде свързана с валутните рискове, които обикновено се свързват с инвестициите в Аржентина, поради простата причина, че инвеститорите ще получават пари в долари, а не в аржентински песо.
Още една ера на приватизация и грабеж
Преди седемнадесет месеца в Южна Америка се случи поредното политическо земетресение. Бившият марксистки партизанин Густаво Петро влезе в историята, като стана първият ляв президент на Колумбия, откакто страната получи независимост през 1819 г. Както отбелязах тогава, резултатът от изборите, подобно на тези, можеше да има важни последици далеч отвъд границите на Колумбия, особено по отношение на отношенията ѝ с отдавна отчуждената ѝ съседка Венецуела, както и на военните ѝ връзки със САЩ, които имат поне седем официални военни бази на колумбийска земя.
Изборът на Петро се отрази и на отношенията на Колумбия с Израел – близък военен съюзник, който е обучил и оборудвал много от колумбийските войници и паравоенни формирования. Правителството на Петро наскоро отзова посланика си в Израел за консултации, а правните му екипи подготвят искове, които да подадат във всички международни съдилища срещу израелския министър-председател Бенямин Нетаняху.
Петро също така заплашва да спре всички покупки на оръжие от държави, които са гласували против или са се въздържали при гласуването в ООН за прекратяване на огъня в Газа.
Това, разбира се, може да включва и Съединените щати, най-големият стратегически съюзник на Колумбия по въпросите на отбраната.
Интересно е, че в деня, в който Петро спечели изборите, колумбийската фондова борса спадна с 6 % – несъмнено в отговор на предложените от правителството му планове за реформа на данъчната система чрез въвеждане на по-прогресивна система за облагане на доходите и имуществото, провеждане на аграрна реформа и осигуряване на по-широк обществен достъп до здравеопазване. За разлика от тях аржентинската фондова борса MERVAL приключи деня с ръст от над 7%. Не е трудно да се разбере защо: това, което Милей предлага, е поредната масова разпродажба на държавни активи на чуждестранни мултинационални компании.
Сред високопоставените компании беше аржентинската енергийна компания YPF, която е мажоритарна държавна собственост и която ще бъде сред първите публични активи на държавата, които ще бъдат приватизирани. Дружеството вече беше приватизирано по време на председателството на Карлос Менем 1989-99 г., а след това беше одържавено през 2010 г. от правителството на Кристина Фернандес де Кирхенер през 2012 г. Днес идеята за продажба на дружеството, вероятно на американска или европейска корпорация, е безсмислена, като се има предвид, че YPF притежава 40 % от едно от най-големите находища на нефт и газ в света – Vaca Muerta (Мъртва крава) с площ 8,6 млн. акра.
Новото правителство ще продаде и аржентинските обществени телевизионни и радиостанции, както и държавната информационна агенция Telam. Предвид размера на държавния дълг (почти 400 млрд. долара, което се равнява на около две трети от БВП), както и предизвикателствата, пред които неминуемо ще се изправи правителството, опитвайки се да обслужва заема си от МВФ и китайската кредитна линия във време на отрицателни резерви на централната банка, Милей има перфектното алиби да вземе метафоричния си моторен трион за всички държавни активи на каквато и да е стойност, точно както винаги е било по план.
“Всичко, което може да бъде в ръцете на частния сектор, ще бъде направено”, каза той.
Дали това включва здравеопазването и образованието, предстои да разберем. Това са единствените две сфери на обществените услуги, които оцеляха сравнително невредими след неолибералното събаряне през 90-те години на миналия век от Карлос Менем, когото Милей определя като най-добрия президент в демократичната история на Аржентина, и след кризата от 2001 г. Общественото образование – на всички нива – и здравеопазването, последните две останали перли в короната на Аржентина, са уникални в цяла Америка и в голяма част от света, отбелязва независимият журналист Емилиано Гуло:
“В Аржентина са учредени пет Нобелови награди (две за физика, една за медицина и две за мир). Един от тях, Бернардо Хаусай, създаде Коникет, най-квалифицирания публичен изследователски институт в Южна Америка, който Милей обеща да закрие. Мексико има само една Нобелова награда в областта на точните науки. Бразилия – нито една. Списъкът на обществените институции, които са затвърдили аржентинската култура и идентичност, обхваща дисциплини като кино, спорт и литература. В неделя вечер 55% от населението обърна гръб на Аржентина и страната направи още една стъпка в процеса на латиноамериканизация, започнал през 1976 г. с военната диктатура и първата вълна на неолиберализма.”
Бъдещото правителство предложи също така да се премахнат всички държавни субсидии за обществен транспорт, което ще засегне джобовете на най-бедните именно в момент, когато цените на повечето други стоки вече са извън контрол. Правителството твърди, че премахването на субсидиите ще помогне за намаляване на инфлацията, което от своя страна ще компенсира всяка икономическа болка, причинена от премахването им. Но тези политики, дори и да са ефективни, изискват време, за да се проявят. Правителството така или иначе се подготвя за широко разпространена икономическа болка и недоволство, и тук се намесва вицепрезидентът на Milei, Виктория Виляруел.
Тъмно ехо от миналото
Дъщеря на високопоставен член на аржентинските въоръжени сили, който отказва да се закълне във вярност към конституцията на новата демократична система на Аржентина през 1987 г., Виярруел се прочува с това, че оспорва продължилия десетилетия консенсус за аржентинската диктатура, както и с броя на жертвите, загиналите и изчезналите, които тя оставя след себе си.
Сега адвокатката се опитва да постигне нещо, което доскоро изглеждаше немислимо: политически триумф на ревизионистично течение, което оспорва не само решенията на националните съдилища след падането на диктатурата през 1983 г., но и присъдата на историята.
През 2020 г. тя подписва Мадридската харта – документ, изготвен от крайнодясната испанска партия Vox, който описва левите групи, като например Форума от Сао Пауло и Групата от Пуебла, като врагове на Ибероамерика и ги обвинява, че участват в “престъпен проект под егидата на кубинския режим”, който “се стреми да дестабилизира либералните демокрации и правовата държава”.
В деня на встъпването в длъжност на Милей и Виляруел, 10 декември, се навършват 40 години от завръщането на Аржентина към демокрацията. Това ще бъде и първият случай, в който политическа партия, свързана семейно, емоционално и материално с военната диктатура, поема властта, отбелязва Гульо:
“Подобно на троянски кон, но с мигащи неонови знаци, Военната партия… току-що е влязла в правителството по демократичен начин. В допълнение към отричането на символичната цифра на 30 000 изчезнали и постоянното очерняне на Майките от Пласа де Майо, Виляруел е дъщеря и племенница на осъдени войници и има подкрепата на мъчителите, които са в затвора за престъпления срещу човечеството.”
Освен това тя ще отговаря за отбраната и реда, така че когато започнат неизбежните протести, стачки и пикети след първата вълна от съкращения на разходите, приватизация и масови съкращения на работни места, тя ще командва. Последвалите репресии вероятно ще бъдат брутални.
Единствената утеха е, че Милей и Виляруел няма да контролират нито една от законодателните камари на Аржентина и ще зависят от подкрепата на други партии, много от които се противопоставят на широката им програма. Но това не променя факта, че десните демагози отново са на власт в Аржентина. А те напредват и в много други страни, включително и в Европа. И тази мрачна реалност, пише испанският журналист Рафаел Нарбона, е резултат от недостатъците на нашите демократични системи, както и от ентусиазираното приемане от страна на левите партии на основните тези на неолиберализма:
“
Демокрацията не е въпрос на гласове, а на ценности. Милей възнамерява да намали социалните права и да избели режима на Видела. Програмата му не е демократична и ощетява най-слабите слоеве на обществото. Защо тогава той получава толкова голяма подкрепа? Може би защото от осемдесетте години насам левицата възприе тезите на неолиберализма.
В Испания Фелипе Гонсалес разреши спекулациите с недвижими имоти, въведе глупави трудови договори, бореше се с профсъюзите, култивираше корупция, прибягваше до държавен тероризъм, прилагаше яростна програма за деиндустриализация и въвлече Испания в първата война в Ирак. През следващите години избирателите изпитаха впечатлението, че десницата и левицата се различават само по незначителни въпроси, тъй като преследват една и съща антисоциална програма, защитавайки интересите на елита. Това не беше местно явление, а глобално.
Демагозите се възползваха от тази ситуация, за да просперират. Тръмп, Болсонаро и Милей се представиха като антисистемни политици, но истината е, че те са най-солидните стълбове на една система, която продължава да подкопава социалната държава, облагодетелствайки големите търговски корпорации. Медиите, загрижени единствено за икономическата власт, и нарастващата незаинтересованост към културата също изиграха своята роля за възхода на демагозите.
Левицата ще се върне на власт, но не е изключено отново да допусне същите грешки. Когато един държавник се опитва да извърши радикални промени, той фатално подпечатва съдбата си, както се случи със Салвадор Алиенде, Улоф Палме и Патрис Лумумба.”