Следвайте “Комета.бг” в Телеграм и във Фейсбук.
Автор: Боян СтаниславскиБоян Станиславски — e журналист, преводач и издател; редактор в сайта Барикада, дългогодишен сътрудник на Българско Национално Радио, публикува текстове основно в полски и български издания; автор на англоезичния блог TheBarricade.online. Станиславски редовно участва в подкаста на полската електронна медия Portal STRAJK както и в предаването On the Barricades.Не, всъщност е по-скоро картофена, или може би зелева република. Просто защото тук не виреят банани.
Полша отново бе във фокуса на световното внимание с впечатляващ спектакъл от дръзки политически маневри. Но този път това е по-скоро опасно, отколкото забавно. Спектакълът е с участието на президента Анджей Дуда и винаги склонното към театралност правителство на Доналд Тукс. В настоящата драма се включват още Шимон Холовня – председател на полския Сейм – горната камара на парламента и Адам Боднар – министър на правосъдието. В спектакъла участват и двама политици от партия „Право и справедливост“: Мариуш Камински и Мачей Воншик, които отговаряха за контрола и управлението на полицията и тайните служби във времето, когато „Право и справедливост“ беше на власт. Не само в последните години (2015-2023), но и по време на първия мандат на партията (2005-2007).
В изминалите седмици тези водещи фигури от полската политика бяха въвлечени в драматично противопоставяне. Фракцията на Тукс, наметнала мантията на кръстоносец за върховенството на закона, категорично заяви, че поправя грешки в законодателството, за които твърди, че са извършени през 8-годишния мандат на Дуда с подкрепата на неговите партньори от „Право и справедливост“. От своя страна Дуда и неговата кохорта твърдо отхвърлят тези обвинения, заявявайки, че по време на тяхното управление те са били истинския бастион на правния интегритет.
Тази разгръщаща се пред очите ни драма е повече от поляризираща обществото сага, това е истинска фрактура в законодателна и конституционната рамка на нацията.
Сякаш сме пренесени в Полша през 18-ти век, където законът е бил по-скоро играчка на аристокарията, обект на причудливи „интерпретации“ всред необуздани битки за власт и корупция. Настоящата ситуация е зловещо подобна на тази от миналото, с политици и от двете партии, които използват законови вратички за лична изгода, докато върховенството на закона (както и да го разбираме) остава на заден план. В онези дни зачитането на краля или държавните институции не е съществувало, а безмилостните игри на власт между аристократическите фракции водят до разделянето на Полша и изтриването й от картата на света за повече от век.1
Но да се върнем в настоящето. Днес сме в ситуация, в която Върховният съд на Полша е разделен, а двете му камари се карат и издават крайно противоречиви решения в рамките на по-малко от 48 часа. За да разберем напълно объркващата ни драма трябва да се върнем в 2015 година и спорното помилване от тогава новоизбрания президент Анджей Дуда – преломен момент, който поставя началото на днешния политически цирк.
През 2015 президентът се позовава на клауза за помилване, която както в Конституцията, така и в Наказателния кодекс е ясна като мъглив ден във Варшава. Дуда – току що избран за президент – става номер едно в медийните заглавия с помилване на политическите си съюзници Мариуш Камински и Мачей Воншик преди произнасянето на присъдата им. Всъщност това по-скоро е акт на премахване, отколкото помилване.
Цялата правна мистерия, свързана с Каминси и Воншик е свързана с активния политически период 2005 – 2007, в който начело бе Ярослав Качински и партия “Право и справедливост”.
Първоначално формираната от тях коалиция със „Самозащита“ – популистка селска партия, водена от харизматичния Анджей Лепер. Когато споразумението става неудобно за Качински, той започва да подготвя отстраняването на Лепер по начин, по който неговите привърженици (достатъчно многобройни) да продължат да подкрепят правителството на „Право и справедливост“. Това се случва чрез така наречената „Поземлена афера“ – хитро замислена провокация с висок залог с цеп представянето на Лепер като дълбоко корумпиран индивид, чието поведение не може да бъде толерирано от администрацията на “Право и справедливост”. Планът е задействан от Камински и Воншик – по това време служители на Централното антикорупционно бюро – и включва фалшифициране на документи за собственост върху земя – нещо, за което съгласно полското законодателство нито полицията, нито тайните служби имат право. Те имат право единствено да създават документи, които могат да прикриват самоличността (паспорти, шофьорски книжки, лични карти и т.н.), но не и нотариални актове, удостоверения за собственост и др.
Друго голямо нарушение на закона в тази афера е, че на тайната полиция е забранено да създава криминална ситуация; с други думи, можете да хванете някой да подкупва друг човек, но не можете да убедите някого да го направи като агент под прикритие; не можете да подканите някого да наруши закона, за да го задържите или арестувате. Участието в подобни провокации от страна на правоохранителните органи е строго забранено в Полша. В резултат от действията им Камински и Воншик бяха изправени пред съда през 2009 за нарушения на полското законодателство, а подробностите около тази афера са достойни за цял роман.
Преди да продължим нататък, нека категорично заявя, че не съм привърженик на господата Камински и Воншик. Предишните ми статии и подкасти не оставят място за съмнение по отношение на неприязънта ми към значителния им принос за упадъка на полския обществен живот от 2015 до 2023.
Това включва сплашване на журналисти, които бяха критични към Закона и справедливостта, Качински и предишното правителство.
Отношението ми към тях е непоклатимо, тъй като съм убеден в участието им в отвратителни действия по време на пандемията и срещу журналисти. Те несъмнено трябва да понесат последствията за своите действия. Въпреки това, за целите на тази дискусия нека временно да оставим настрана личните чувства и да преминем към по-голямата картина като се съсредоточим върху събитията, а не върху моите лични чувства за тези двамата и времето им с партията „Право и справедливост“.
И едно уточнение: Аз не съм адвокат, но направих своето проучване. Успях да схвана същината на аргументите на двата лагера от двете страни на барикадата, като се потопих в морето от коментари и експертни мнения. Вместо права пътека, това е лабиринт.
Да се върнем към помилването на Камински и Воншик от Дуда. Драмата се изостри, когато то бързо беше оспорено във Върховния съд. Струва си да се отбележи, че този съд не е особено голям привърженик на управляващата партия „Право и справедливост“ или президента Дуда по това време. Какво е в основата на спора? Предполагаемата мисия на тогавашните управляващи да превърнат съдебната система в куклен театър като правителството дърпа конците на прокурори и съдии. Това е донякъде основателно обвинение, но нека оставим тази история за друг път.
Конституционният съд се включи в тази бъркотия не веднъж, не два, а три пъти. Първата им постъпка беше ясна: Върховният съд е действал извън юрисдикцията си, намесвайки се в президентските прерогативи – зона, забранена с конституционни разпоредби. Постановлението на Конституционния съд? Върховният съд трябва да отстъпи. Така решението на Върховния съд на практика беше отменено.
Но почакайте, има и още! Конституционният съд се произнесе отново като издаде още две присъди, с които по същество даде положителен отговор на спорните действия на президента по помилването. Това не се хареса на много съдии, но съдебните дела срещу Камински и Воншик бяха спрени, колкото и странно да беше президентското решение.
Но миналият октомври с “детронирането” на “Право и справедливост” в сюжета настъпи обрат.
При смяната на властта Окръжният съд на Варшава, където бяха съдени нашите главни герои, възобнови делото. Последва бърз напредък и през декември 2023 двамата бяха признати за виновни и осъдени на затвор.
По-късно Шимон Холовния – председателят на Сейма – горната парламентарна камара на Полша – реши, че след като Качински вече не е на власт, правомощията на Конституционния съд, както и правомощията на всички съдии и служители на съдебната система, които Холовня, Туск и целият противников лагер на „Право и справедливост“ които не харесват и не признават, могат да бъдат отхвърлени. Особено след като съдия от местен съд в един от районите на Варшава реши, че е крайно време да отхвърли дори правото на президента да помилва поради промени в политическия климат.
След неотдавнашната присъда Холовня реши, че Камински и Уосик трябва да бъдат лишени от своите парламентарни места, което на практика прекратява официалния им статут на депутати от Република Полша. Но настъпи нов обрат: те избраха да обжалват пред Върховния съд решението на Шимон Холовня. А той – една от ключовите фигури в тази сага – се втурна към Върховния съд за да представи и документи.
Очевидно в някакъв момент той е осъзнал, че бързането да се премахнат Камински и Воншик от парламентарните им места е съмнително от правна гледна точка.
Но знаейки, че Върховният съд е разделен, като някои съдии са привърженици на „Право и справедливост“, а други – не, той е считал, че може да използва това, за да бъде произнесена присъда, която да „покрие“ действията му срещу Камински и Воншик. Официално всичко беше направено, за да се потвърди законността на решението на Окръжния съд във Варшава и да се гарантира, че действията на магистратите по отстраняването на Камински и Воншик от депутатските им места са законни.
Има още един политически и правен нюанс, който е добре да обясним накратко. Тази объркваща ситуация възникна на фона на дългогодишната политическа вражда в Полша, съсредоточена около Върховния съд. Ситуация, която Холовня е вярвал, че може да използва: От една страна, имаме новото парламентарно мнозинство – предишната опозиция, което на висок глас твърди, че съдиите, назначени във Върховния съд (и всеки друг съд) по време на „царуването“ на „Право и справедливост“, са незаконни. Противниците на “Право и справедливост” ги нарича „нео-съдии“ и широко се приема, че те изобщо нямат право да служат като съдии, да не говорим за Върховния съд. Тази гледна точка се споделя от значителен брой съдии от Върховния съд, които получиха известна подкрепа по този въпрос от Съда на Европейския съюз. Изключително важно е да се признае, че в Полша има политически фракции и групи от съдии, прокурори, адвокати, юристи, политици и журналисти, които вярват, че значителен брой съдии (над 3000), назначени по време на мандата на партията „Право и справедливост“, особено на длъжности във Върховния съд, нямат легитимност да издават присъди, становища, постановления – всъщност никакъв вид решения. Като резултат спомената група отказва да признае легитимността на съда и го бойкотира. Доскоро това нямаше значение, защото Министерството на правосъдието, ръководено от Збигнев Зиобро – помощник на Качински, успя да овладее бунта на голяма част от персонала в съдебната система. Сега обаче кутията на Пандора е отворена.
В другия край на политическия спектър от партия „Право и справедливост“ са категорични, че обвиненията са неверни и че тези съдии са надлежно избрани и имат властта да се произнасят. Твърдят също така, че политиците в настоящото парламентарно мнозинство се опитват да диктуват кой може и кой не може да ръководи правните структури и да прилага закона, като така подкопават независимостта на съдебната власт.
Трудно е да се отхвърли изцяло критиката на партията, тъй като това, което се случва, е безпогрешно нарушение на основния принцип за разделение на трите власти: законодателна, изпълнителна и съдебна.
Действителният статут на така наречените „нео-съдии“ обаче може да бъде легитимно поставен под въпрос въз основа на това, което противниците на „Право и справедливост“ считат за покушение на бившите управляващи срещу Националния съдебен съвет (НСС) през 2016 г.
Тук няма възможност да разгледаме тази поредна сага за унищожаване на правната архитектура на Полша. Достатъчно е да се каже, че широко се твърди, че членовете на Национални съдебен съвет са били неправомерно назначени преди седем години. Това е основен източник на спорове сред адвокатите, в съдилищата на ЕС, Върховния съд на Полша, Конституционния съд и сред организациите на магистратите в Полша (които сами по себе си имат съмнителен правен статус, тъй като според полския закон съдиите нямат право да се сдружават). Няма ясен отговор относно законността на настоящия състав на НСС. Разбира се, твърденията и на двата лагера са диаметрално противоположни.
И двете страни в политическото разделение на Полша носят отговорност за различни нарушения. Трябва обаче да се отбележи, че настоящата ситуация е грубо нарушение не само на основния принцип за разделение на трите властите, но и на куп други конвенции, които дълго време са служили за защита на конституционния ред на страната. Нацията наистина е на кръстопът, изправена пред криза, която може да срине целия правен и институционален ред.
Но да се върнем към Холовня и парламентарните места на Камински и Воншик. При неочакван обрат на събитията председателят на полския Сейм хвърли камък в блатото. След неотдавнашната присъда на съда във Варшава Мариуш Камински и Мачей Воншик изглежда бяха на ръба да загубят своите депутатски места в Парламента на Република Полша. Ако бъдат признати за осъдени престъпници, това трябва да се случи. Но чакайте, има още! В сюжетен обрат, достоен за драма в праймтайма, те обжалват пред Върховния съд решението за отнемане на депутатските им места. Междувременно Холовния, както беше обяснено по-рано, не стои със скръстени ръце. И той бърза с документи във Върховния съд. А сега се подгответе за необикновените обрати на Върховния съд!
Сцената започна с Камарата за извънреден контрол и обществени въпроси във Върховния съд, в която работят прословутите „нео-съдии“.
Управляващото мнозинство смята тази Камара за фантастично творение, подобно на парад на еднорози. Те на практика отричат съществуването му. И към кого мислите, че се обърнаха Камински и
Воншик относно изчезващите си депутатски места? Познахте, към Камарата за извънреден контрол и обществени въпроси. Те трябваше да подадат жалбата си чрез офиса на Холовня, тъй като той е говорител на Сейма, но вместо това отидоха направо във Върховния съд с аргумента, че Холовня нарушава закона и ще саботира жалбите им. И затова Камински и Воншик не са имали друг избор, освен да изкривят процедурата и отидат директно деловодството на Върховния съд. И макар някои да твърдят, че това е само процедурно възражение, все пак е и малка стъпка към изпращането на жалбата директно към институцията, която трябва да я разгледа.
Тук на сцената излиза Шимон Холовня с нов обрат в сюжетната си линия, който е много по-лош и очевидно незаконен. Като член на скептично настроената към „нео-съдиите“ политическа бригада, той е бил напълно наясно, че молбата му, ако бъде подадена по правилните канали, ще попадне направо в онази Камара за извънреден контрол и обществени въпроси, тъй като това е единствената структура на Върховния съд, която разглежда дела, засягащи Наказателния кодекс. Но Холовня не признава съдиите и не може да се интересува от техните решения. И така, след неформален разговор с негов приятел, някой си Закрочимски – нисш служител във Върховния съд, Холовния прави необходимите стъпки, за да насочи молбата си към Камарата по труда и социалното осигуряване на Върховния съд, вместо да подаде документите по правилния начин. Защо? Защото Закрочимски е приятел на ръководителя на Трудовата камара съдия Прусиновски, който не е в списъка с коледните картички на „Право и справедливост“. От тук Холовня заключава, че тази Камара е „законна“.
Но и това не е всичко. Има и още!
На прес конференция Холовня отбеляза със стряскаща откровеност, че изрично е поискал само „безспорните съдии“ да се занимават с неговия случай.
Говорим за намеса на политик в съдебната система! Сцена от абсурдна политическа пародия, в която лидер от лагера, който се бори срещу съдебната манипулация вече осем години, лично участва във форма на кукловодство в съдебната зала. Но всичко е в името на
възстановяването на върховенството на закона и демокрацията в Полша и т.н. А междувременно наблюдавахме кеч схватка във Върховния съд. Двете Камари ожесточено спореха кой има последната дума, разглеждаха досиета и си разменяха зрелищни нападки. Какъв беше крайният резултат? Издадоха две напълно противоположни присъди.
Драмата продължи с нова сцена: Бившият министър на вътрешните работи Мариуш Камински и неговият заместник Мачей Воншик бяха арестувани в началото на януари 2024 в пореден сюжетен обрат. Защо? Заради срещата им с Анджей Дуда, който официално ги покани в Президентския дворец. В един момент обаче президентът спешно напусна с ескорт двореца, заради появилата се новина, че белоруският еквивалент на венецуелския самопровъзгласил се президент Хуан Гуайдо, Светлана Тихановская е пристигнала във Варшава и няма търпение да се срещне с Дуда. Това беше много изкушаваща възможност, защото най-голямото удоволствие за Дуда, както и за всички политици от „Право и справедливост“, е да се преструва на силен човек и лидер на могъща държава. Полицията се възползва от отсъствието му, за да залови Воншик и Камински, които очакваха президента да се върне. Сега те са зад решетките.
И ние – обществеността – сме в гъстата мъгла от несигурност около двамата политици: С право ли са били помилвани, законосъобразно ли са осъдени след помилването, дали са били законно кандидати за Парламента и законно избрани за депутати, дали има правни основания да бъдат изхвърлени от местата си, в съответствие със закона ли са арестувани и сега са в затвора?
В тази правна буря Върховният съд на Полша е дълбоко разделен. Две противоречащи си решения, всяко подкрепено от своя собствена фракция, ни оставиха в блатото на правната неяснота. В средата на януари Камински и Вошник обявиха гладна стачка, на която действащият заместник-министър на правосъдието отговори: „Всеки има право да не яде и не пие.“ И така, правната сага на Полша продължава, сага, която е толкова объркана, че поставя под въпрос самите понятия за справедливост и законност.
На всяка крачка възникват нови въпроси, които застрашават стабилността и целостта на съдебната система на Полша.
Неотдавнашните сътресения в Полша са правен, политически и дори философски лабиринт. Но всичко се свежда до борба за надмощие между две фракции от политическата върхушка.
Както вече е пределно ясно, правната система в Полша прилича на мозайка с липсващи части. Имаме двусмислени закони и Конституция, която е нечетлива като мастилено петно на Роршах. Правните мнения често са оцветени от политически пристрастия, партийна лоялност или лична изгода, изказани са с аргументи, удобно изваяни, за да отговарят на дневния ред, а не на обективен правен анализ. Тези неясноти се превърнаха в игрално поле и за двете страни. Донякъде колебливо Доналд Туск призна, че „мнозинството правни експерти смятат“, че президентът няма правомощия да премахва индивидуалните права. Въпреки че признава доминиращата гледна точка, това изказване също така показва наличието на множество гледни точки. И е само драскотина по повърхността на айсберга на системния хаос в Полша.
Продължаващата битка между Върховния и Конституционния съд допълва хаоса. Бъдещето на Полша като демократична република виси на косъм, докато гледаме как се развива този леко абсурден спектакъл. Поляризацията не се ограничава до отделните личности, тя е вградена в институциите, които поддържат полската държавна система. И да не забравяме за дългосрочните последствия. Спомнете си, че махалото се люлее в обратната посока, а тогава противниковият лагер ще преследва онези, които според тях сега нарушават закона.
А сега нека се върнем в началото на статията, където споменах Адам Боднар. И така, светлините на прожекторите безцеремонно паднаха върху Адам Боднар – министър на правосъдието и главен прокурор – в разгара на доста бурен период за правния ред в Полша. Боднар има своеобразно тълкуване на правните протоколи, както се вижда от дръзкото му решение да изпрати специално писмо до всички съдии в страната миналия декември. В това писмо той „услужливо“ обяснява своето уникално разбиране за правната йерархия, намеквайки, че съдиите трябва автоматично да се съгласят с него.
Но нова и много по-тревожна драма започна с неотдавнашното посещение на Боднар в офиса на Националната прокуратура. Боднар „откри“, за голяма изненада на всички, че назначаването на националния прокурор Дариуш Барски преди няколко години е не само погрешно, но и незаконно. Боднар, който винаги „решава проблемите“, сметна, че е време за промяна и се опита да „замени“ – както се изрази министърът – Барски с Яцек Билевич, който се оказа приятелски настроен към настоящото парламентарно мнозинство. Така Министерството на правосъдието се включи в битката, като обяви възстановяването на Барски на работа през 2022 за неоснователно от правна гледна точка. От друга страна, от Националната прокуратура не изпаднаха във възторг. Те настояха Барски да продължи да изпълнява функцията си национален прокурор, като отхвърлиха писмото на Боднар като очарователно, но в крайна сметка неефективно лично мнение. И направиха това с категорична позиция: „Функцията на национален прокурор се изпълнява от Дариуш Барски. Писмото на министъра на правосъдието Адам Боднар, в което той посочва, че според него националният прокурор остава прокурор в оставка, няма правно действие”, посочват от Националната прокуратура. „Както националният прокурор, така и другите заместник-главни прокурори категорично се противопоставят на опитите за заобикаляне на законовите разпоредби за освобождаване от длъжност на националния прокурор, които изискват съгласието на Президента на Републиката, за да бъдат приложени.“ се казва в разпространено изявление на Националната прокуратура.пред полските медии от 12.01.2024.
Сюжетът се усложнява след изявлението на Боднар, че по време на срещата с Барски той му е представил документ, в който се посочва, че възстановяването на Барски през 2022 г. от предишния главен прокурор Збигнев Зиобра е незаконно. Без да губи нито миг, Министерството на првосъдието назначи прокурора Яцек Билевич за изпълняващ длъжността национален прокурор. Но Националната прокуратура, подкрепяна от Президента, отказва да признае решението на Боднар, като настоява Барски да остане на поста си. От прокурорския Национален офис ясно дадоха да се разбере, че гледат на писмото на Боднар като на причудлив опит за заобикаляне на закона, лишен от реална основа. Така че имаме още една правна и конституционна спънка…
В края на тази история си струва да се отбележи, че Адам Боднар най-вероятно ще остане завинаги в историята на полската съдебна система и политическата история като цяло, защото в момент на искреност той произнесе безсмъртна фраза, която ще остане катонай-важната характеристика на настоящите власти в Полша. Когато в интервю с журналист от популярното Radio ZET го попитаха за агресивното и насилствено превземане на държавни институции и офиси, той „изпусна“ следния бисер: „Ние възстановяваме върховенството на закона и търсим някаква правна основа за това.” Какво повече можем да добавим?
Не на последно място възниква въпросът какъв е планът на Доналд Туск в това политическо и правно блато? Има ли такъв? Може би всичко е започнало с няколко грандиозни акта на частна вендета, които излязоха извън контрол? Или пък това е смел ход за изостряне на социалната и политическа поляризация, като се предполага, че Законът и справедливостта просто ще се огънат и разпаднат при такива емоционално и политически натоварени обстоятелства? Или трябва да попитаме – както поляците често правят когато се сблъскват с подобни абсурдни политически ситуации – дали това е просто глупост или саботаж на работното място?
-
Преди разделянето на Полша през 18 век корупцията е преобладаваща в страната. Някои от основните причини за разпространението й през този период включват:
* Политическа и икономическа нестабилност: Полско-литовската общност е под постоянна заплаха от съседни сили като Русия, Прусия и Австрия, което води до вътрешни политически и икономически конфликти. Тази нестабилност създава благоприятна среда за корупция и злоупотреба с власт.** Влияние на чуждестранни дипломати: Чрез подкупи и убеждаване чуждестранни дипломати многократно причиняват разпускането на полския парламент и издигането на крале. Това допълнително допринася за корупцията и нестабилността в страната.
*** Неяснота във функциите на монархията и централната администрация: През 18 век правомощията на монархията и централната администрация стават предимно формални, а на царете е отказана възможността да осигуряват елементарни нива изисквания за отбрана и финанси. Тази формална неяснота позволява на аристократичните кланове да сключват договори директно с чужди суверени и да участват в корупционни практики.**** Корупция в хазната: Наемателите официално са освободени от задълженията си, което е възможно да е било в резултат от корупция или небрежност от страна на служителите на хазната. Това изключение най-вероятно води до допълнителна корупция и лошо управление във фискалната система.
***** Политическо неравенство и корупция: Степента на корупция и неравенство в полското общество е значителна особено през втората половина на 18 век. Разделянето на Полша през същия век води до упадъка на страната като нация, а съществуващата в този период корупция допринася за този упадък. [↩]