Следвайте “Комета.бг” в Телеграм и във Фейсбук.
Автор: Боян СтаниславскиБоян Станиславски — e журналист, преводач и издател; редактор в сайта Барикада, дългогодишен сътрудник на Българско Национално Радио, публикува текстове основно в полски и български издания; автор на англоезичния блог TheBarricade.online. Станиславски редовно участва в подкаста на полската електронна медия Portal STRAJK както и в предаването On the Barricades.Икономиката поверява на плановиците, също и армията, затяга съюза с Китайската Народна Република. Русия се подготвя за дългосрочен военен конфликт, вероятно с участието на войски на НАТО.
Последните кадрови промени в новата администрация на Путин предизвикаха значителен интерес и спекулации по целия свят. Не само корпоративните медии на колективния Запад ни засипаха с обширни коментари в твърде предсказуем тон. Също така и в света на т.нар. алтернативни медии вреше и кипеше. Още преди Дума да одобри тези номинации, нивото на дискусиите и във всички тези медии, за съжаление, спадна до не много изискани спекулации от конспиративен характер. Разбира се, основните медии твърдяха, че това е симптом на очевидна нестабилност, която неизбежно трябва да доведе до падането на „режима на Путин“, а интернет експертите по всичко, в своята по-голяма част, го възприеха като израз на почти стратегическия гений на президента на Руската Федерация.
Междувременно, ако погледнем коментарите от страна на най-важните местни политически гласове в руските медии, както и чуждестранни специалисти по международни отношения или сигурност, които често се появяват в тези руски медии, се появява картина на съвсем не необичайно, а доста предсказуемо и изключително рационално действие.
Да започнем с най-важния (и предизвикващ най-много въпроси) ход – повишението на Сергей Шойгу.
Противно твърденията на западните медии, Шойгу не е уволнен, нито понижен в длъжност. Напротив, той беше повишен на поста секретар на Съвета за сигурност, което автоматично го поставя в кръга на съветниците на Путин по националната сигурност. Новите задължения на бившия министър на отбраната не свършват дотук. Той също беше назначен за заместник-председател на Комисията по военно-промишленост и началник на Федералната служба по военно-техническо сътрудничество. В руските медии ясно се посочва, че тези нови роли укрепват неговата позиция в управлението и – което е изключително важно – нарастващото планиране на руската отбранителна икономика. Важно е да се отбележи, че Шойгу е цивилен (въпреки че много хора се подвеждат от впечатлението, което създава униформата и генералският ранг), а по-точно цивилен инженер с много голям опит, главно управленски. Изглежда, че сега му е възложена задачата да укрепи производството и развитието на военни системи. Много руски коментатори отбелязват, че като се има предвид как функционира руското министерство на отбраната в рамките на конституционната система за управление на армията, може да се каже, че по-рано тази негова роля беше изпълнявана донякъде случайно, а сега тези въпроси са негов приоритет и номинация му просто формализира ситуацията. Следователно може да се предположи, че Шойгу е постигнал конкретни резултати в тази област, поради което сега му е поверена цялата тази област.
Допълнението към този ход изглежда е назначаването на Андрей Белоусов за нов министър на отбраната. Това е пореден мениджър и икономист, но със известни наклонности, а именно с инклинации към планиране (често се самоопределя като „плановик“) и прилагане на „капиталов контрол“ и „технологичен суверенитет“. От няколко дни руските медии почти се състезават да публикуват многобройни хвалебствия за него, като известен със своите изключителни управленски умения и опит в икономическото прогнозиране. Ясно е, че Белоусов трябва да внесе ново ниво на ефективност в планирането и управлението на ресурсите на руското министерство на отбраната и неговият опит ще бъде от ключово значение, докато руският военно-промишлен комплекс се разраства; добавяме – изключително динамично. Това също е забелязано и от западните медии, като например Bloomberg доста точно описа новата роля на Белоусов като назначаване на „ефективен и умел технократ“, който успешно ще управлява (заедно с Шойгу) огромен ресурс от фундаментално, стратегическо значение.
Следващият кадрови ход, който предизвика лавина от спекулации, беше назначението на Николай Патрушев. Трудно е наистина да се интерпретира по друг начин, освен като потвърждение на новия политически курс, който Русия е поела в международната политика, а именно открита конфронтация с американския империализъм и изграждане на алтернативна мрежа от съюзи (т.нар. многополярен свят). Патрушев често е определян от западните „експерти“ като „най-опасният човек в Русия“ и „ястребът на ястребите“, а също и като „човекът на Путин на Балканите“. Патрушев беше назначен за съветник на президента по въпросите на сигурността и – което може да изглежда странно – му беше поверен надзорът над корабостроителната индустрия. Няма обаче причина за изненада, тъй като, със своето образование в областта на корабостроителното инженерство, този човек изглежда е отлично подготвен за тази роля, а ако това се комбинира с въпросите на сигурността и укрепването на управлението и координацията на военните въпроси, това вероятно сигнализира желание за инвестиции в импулса, който е натрупал руският военно-промишлен комплекс за производството на кораби. И всичко това – взето заедно – създава неотразимо впечатление, че от една страна Русия иска да избегне милитаризацията на икономиката, но в същото време се подготвя за дългосрочен конфликт на територията на бившата украинска държава, най-вероятно с участието на войски от някои страни на НАТО.
Следващият важен въпрос е повишаването на Денис Мантуров, който стана първи вицепремиер, отговорен за гражданската икономика. Това е очевиден израз на натиск за реиндустриализация. Неговата предишна роля като министър на промишлеността и близкото му сътрудничество с Белоусов изглеждат много обещаващи. Допълнително, на което обръщат внимание руските коментатори, този ход подчертава ангажимента на администрацията за укрепване на управлението на промишлеността и планирането, като гарантира, че гражданската икономика подкрепя разширения отбранителен комплекс. Елементът на планиране става доминиращ в руската икономика!
Това е изключително оптимистичен сигнал. Русия не само е готова за конфронтация с Вашингтон, но и с капиталистическо-корпоративния ред.
Това, разбира се, не означава, че Русия е въвела или възнамерява (поне засега) да въведе модел на социалистическа икономика, подобен на китайския модел, но затягащите се връзки с тази страна и отличният пример за невероятно развитие, който идва от там, със сигурност са насърчителни и поне отчасти ще бъдат имплементирани. Ясно се вижда, че кадровите промени на Путин насърчават хора, които нямат нито комплекси от периода на неуспешното в много аспекти съветско планиране, нито идеологически обсесии за свободния пазар.
Да се върнем за малко на реакциите на западните медии. Както беше казано, те бяха предсказуемо алармистични, с наратив, представящ промените в правителството като признаци на предполагаем хаос в администрацията на Путин, или дори безсилие. Трябва да се добави, че този наратив частично се основава на пълно неразбиране на руската система и ролята на Съвета за сигурност. Последният, вероятно заради своето име, безкритично се третира като орган, който трябва да се занимава с извънредни въпроси, заплашващи националната сигурност и т.н. Разбира се, такива въпроси често са обсъждани, но преди всичко Съветът за сигурност е централен изпълнителен орган или по-скоро орган за вземане на решения в Русия (изпълнението на решенията се извършва от съответните министерства, подчинени пряко на премиера или президента). Задачата на този орган е да създаде форум за вземане на стратегически решения; целта е да присъстват не само министрите, но и представители на субекти от фундаментално значение за държавната сигурност (разбирана широко, не само като конгломерат от силови служби или кризисен щаб) – напр. научни институции, енергийни и промишлени консорциуми и др. Значението на този орган остава напълно неразбрано в западните наративи, тъй като такава нюансираност би навредила вероятно на непрекъснатото възпроизвеждане на образа на Путин като предполагаем диктатор или поне автократ, вземащ решения еднолично и само на основата на моментен каприз.
Гледайки на вътрешния, институционалния и системен контекст, както и на радикалната динамика на трансформациите в международните отношения, ясно се вижда, че кадровите промени в руската администрация не са израз на въобразената от служителите на западните медии борба за власт, нито пък на политическа нестабилност. Става дума за подобряване и укрепване на администрацията във всеки сектор, за да се отговори на изискванията на настоящата ситуация. Също толкова ясно се вижда, че акцентът е поставен върху ефективността на управлението, основано на стратегическо планиране.
Трудно е да се избегне впечатлението, че Путин е съставил кабинет, който сигнализира за пълната готовност на Русия за участие в дългосрочен конфликт както военно, така и политически с „колективния Запад“, включително участието на войски от някои страни на НАТО.
Някои коментатори твърдят, че Русия стратегически е избрала да разтегне конфликта в Украйна. Западните наративи интерпретират предполагаемата бавност като израз на обща стагнация, слабост на руската армия или политическа воля в Кремъл, но напълно игнорират гледната точка на Москва. Дългосрочният конфликт позволява на Русия своеобразен стрес тест в по-дълъг период, увеличава натиска върху ефективността и гъвкавостта на управлението на ресурсите, в резултат на което руската държава, общество, икономика и армия преминават интензивна модернизация.
Междувременно Западът остава в състояние на идеологическа дезориентация, допускайки все по-големи грешки и изпитвайки нарастваща дестабилизация, което е в полза на Русия, Китай и зараждащия се съюз на анти империалистическите държави – БРИКС. Конфликтът изтощава не само украинската армия и резервите на НАТО, но има и изключително негативно политическо въздействие върху Европейския съюз, Съединените щати и други западни центрове. Все повече държави започват да отхвърлят западния модел на доминация, спирайки да се страхуват от хегемоните. Накратко, Русия и Китай (както и всички разумни и мислещи наблюдатели) виждат, че „колективният Запад“ е поел по пътя на отчаянието и саморазрушението, а в това последно не трябва да му се пречи. Колкото по-дълго продължава състоянието на международно напрежение, толкова по-голяма е шансът, че цивилизационната криза в този регион ще доведе по естествения си ход до точка, в която възстановяването на империалистическата доминация на Вашингтон и неговите сателити ще бъде технически или политически невъзможно.
Това изглежда се потвърждава и от наскоро проведената среща на Путин с Си Дзинпин в Китай, която беше използвана, за да се подчертае допълнително значението както на съюза Москва-Пекин, така и стратегическото значение на новите номинации в руското правителство. Включването както на Шойгу, така и на Белоусов в делегацията беше много символично. Русия и Китай се подготвят за бурни времена заедно, демонстрирайки взаимна подкрепа, както и солидна, адаптивна стратегия, основана на план, ориентиран към поддържане на сила, стабилност, социално, икономическо и технологично развитие и благосъстояние. Те действат по начин, който почти точно се противопоставя на това, което предлагат в момента западните лидери.