Следвайте “Комета.бг” в Телеграм.
Автор: Боян Станиславски
Оригинална публикация: https://thebarricade.substack.com/p/remarks-on-the-alleged-isolation
Наскоро президентът на Руската федерация направи две важни пътувания до Близкия изток – до Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия. Тези посещения предизвикаха известно вълнение и дори дискусия относно променящата се политическа география както на региона, така и на света. Освен това речта на Путин на бизнес конференцията „Русия зове”, организирана от банка ВТБ, хвърли допълнителна светлина върху състоянието на руската икономика. Тези събития ясно противоречат на много от коментарите, налагани на обществеността, за това как се предполага, че Русия е в упадък както в дипломатически, така и в икономически план.
Пътуване до Близкия изток
По време на посещението си в ОАЕ и Саудитска Арабия Путин беше третиран с изключително уважение и достойнство, а властите на тези две държави явно направиха всичко възможно, за да накарат руския лидер да се почувства изключително добре дошъл. ОАЕ и Саудитска Арабия, които скоро ще станат членове на БРИКС, демонстративно разпънаха червения килим за Путин, подчертавайки нарастващите отношения на арабските държави с Русия. Присъствието заедно с Путин на високопоставени служители като Сергей Лавров и Максим Орешкин, както и числеността на делегацията като цяло, подчертаха важността на посещението.
Освен това включването на Кадиров, ръководител на чеченското правителство, в делегацията повдигна сериозни въпроси относно дипломатическата роля на тази фигура в региона. По-специално, очевидно топлото взаимодействие между Кадиров и саудитския престолонаследник принц Мохамед бин Салман показа солидно изградени отношения не само между Русия и Близкия изток, но и между него и арабските лидери. На този етап смятам, че е отговорно да приемем, че дипломатическата революция, която все още се разгръща пред очите ни от началото на тази година, най-вероятно е резултат от китайските усилия, силно подкрепени от Русия, и че Кадиров – най-важният мюсюлмански политик в Русия – е изиграл немалка роля в този процес.
Икономическите въпроси, инвестициите, технологичното сътрудничество и партньорството в областта на нефтения сектор бяха основните теми на срещата; поне така сочи наличната в публичното пространство информация. Присъствието на Елвира Набулина, ръководител на Руската централна банка, ясно показва, че се увеличават усилията за създаване на нова платежна система за търговията с петрол. Не може да не се отбележи, че този процес несъмнено ще има далечни последици за Съединените щати, тъй като бележи засилване на връзките между Русия и двама от най-важните американски съюзници в Близкия изток, доскоро почти държави-клиенти спрямо САЩ.
Отношения между Русия и Иран
Друг важен аспект на неотдавнашните действия на Путин е срещата му с иранския президент Хасан Рухани в Москва, която допълнително подчертава променящата се политическа динамика в Близкия изток. Арабските държави, които някога бяха смятани за врагове на Иран, сега са забележително нетърпеливи да посрещнат руския президент. Русия и Иран са засилили военните си отношения, подписвайки ново споразумение за въоръжаване и очертавайки нови планове за икономическо сътрудничество; това сочат съобщения в медиите, включително и в западните.
Най-важният резултат от срещата обаче изглежда е обявяването на споразумение за свободна търговия между Иран и Евразийския икономически съюз, който включва Русия, страните от Централна Азия и Беларус. Това споразумение ще засили търговските и транспортните връзки между Иран и страните от блока. Санкциите на САЩ и Запада, наложени на Иран, вече няма да бъдат толкова досадни за страната, а алтернативните международни платежни системи може би ще премахнат изцяло тяхното въздействие.
Икономическият подем на Русия
Речта на Путин на бизнес форум, организиран от банка ВТБ, не беше нищо друго освен разказ за забележителния икономически растеж на Русия. Той изтъкна бързия напредък в местното производство, услугите и селското стопанство и посочи, че налагането на западните санкции само по себе си се е оказало по-скоро полезно, отколкото вредно за Русия, тъй като, противно на намеренията на Запада, е намалило зависимостта на Русия от вноса от Европа, като по този начин е предизвикало рязък ръст на местното производство и инвестиции (както в публичния, така и в частния сектор). Освен това тя доведе до общо повишаване на морала на руския бизнес и на широката общественост. Чувството на оптимизъм и своеобразна самоувереност вече е широко разпространено. Според много коментатори (включително западни) руснаците дори са зашеметени от собственото си представяне.
Обременената от санкции руска икономика сега се представя по-добре от изпитващите затруднения европейски икономики, като темпът на растеж през тази година е 3,5 %. Санкциите, наложени от Запада на Русия, доведоха до преминаване от икономика, базирана до голяма степен на износа на енергийни ресурси, към производствена сила, което допълнително засили имиджа на Русия като глобална сила. Успехът на руската промишленост да запълни празнините, оставени от европейския внос, е доказателство за индустриалния и технологичния потенциал на страната, както и за силата и гъвкавостта на инвестициите в публичния сектор.
Самодостатъчността на Русия, силната постсъветска индустриална база и протекционисткият подход към икономиката означават, че санкциите имат обратен ефект и разкриват пълната аналитична, а може би дори когнитивна несъстоятелност на така наречените „експерти” в – както казват руснаците – Kолективния Запад, включително „експертите” в нашия регион, страните от бившия Източен блок.
Експертният провал на Запада
Трябва да се отбележи, че западните „експерти”, като например Майкъл Макфол, бивш посланик на САЩ в Москва, напълно не са забелязали, че санкциите срещу Русия могат да имат обратен на желания ефект; или са го игнорирали. Сляпата вяра на Макфол в теорията на Маккейн за Русия като бензиностанция, която се преструва на държава (фраза, която претърпя наистина особена трансформация от глупава забележка в мантра, оформяща външнополитически вектор), както и непознаването на руската история и култура, изглежда явно са му попречили да предвиди последствията от действията на Вашингтон. Макфол, разбира се, е само емблематичен пример за цяла плеяда американски и западни “експерти” по руските въпроси. Преместването на центъра на тежестта на икономическото развитие в Евразия от Европа към Русия (а преди това, накратко казано, от САЩ към Китай) показва за пореден път, че западните стратези продължават да се намират в състояние на някаква ексепциалистична нирвана и просто не допускат в съзнанието си елементарни познания за руската история или икономиката на страната, или дори за системния характер на управлението на Путин. Още повече, че те са неспособни да разберат сложните процеси в глобален мащаб.
Истинските специалисти, кадрите с огромни познания, хора като Джордж Кенън, Стивън Коен или Джефри Сакс, които някога предоставяха на американския естаблишмънт тонове безценна експертиза за Русия, а преди това за СССР и социалистическия блок като цяло, бяха напълно изтласкани именно от фигури като Макфол. Това е шокиращо и наистина все още ми е трудно да си обясня как е възможно това да се случи. Разчитането на „експерти”, които само рециклират доктринерските си схващания, пренебрегването на фактите и историческите аналогии, отричането на нюансираните анализи като продукт на „руски агенти” и изключително идеологизираният поглед, лишен от елементарно чувство за мярка, доведоха американската империя до почти пълна катастрофа.
Боян Станиславски — e журналист, преводач и издател; редактор в сайта Барикада, дългогодишен сътрудник на Българско Национално Радио, публикува текстове основно в полски и български издания; автор на англоезичния блог TheBarricade.online. Станиславски редовно участва в подкаста на полската електронна медия Portal STRAJK както и в предаването On the Barricades.