Следвайте “Комета.бг” в Телеграм и във Фейсбук.
Автор: Боян СтаниславскиБоян Станиславски — e журналист, преводач и издател; редактор в сайта Барикада, дългогодишен сътрудник на Българско Национално Радио, публикува текстове основно в полски и български издания; автор на англоезичния блог TheBarricade.online. Станиславски редовно участва в подкаста на полската електронна медия Portal STRAJK както и в предаването On the Barricades.Системата, която царува от няколко десетилетия и владее абсолютно всички сфери на живота, а именно неолибералният капитализъм, достига апогея на своята мощ. И затова разказът за неговото прогресивно разложение е полезен, тъй като семената на упадъка на системата винаги се крият в моментите на нейната абсолютна хегемония. Въпреки цялата шумотевица около демокрацията, либерализма, правата на човека, които са гръбнакът на системата и се появяват от време на време в медиите, личните свободи и плурализма на светогледите, реалността на Висла показва своето грозно лице, разкривайки лицемерието и дехуманизацията на системата. И, разбира се, лицемерието на управляващия елит, независимо от политическия му цвят.
Както заяви Наоми Клайн преди десетина години в известната си книга „ДОКТРИНАТА НА ШОКА“, капитализмът на 21 век използва социалните кризи, мегакатастрофите и извънредните събития, за да създава и задълбочава хаоса и така да довежда на власт компрадори, послушни на директивите на едрия капитал. А той е загрижен единствено за умножаването на печалбите
Когато полските елити от „Коалиция 15-ти октомври“ говорят едно, уверявайки полската общественост в отличните си намерения и професионализъм, а вземат решения, които са абсолютно противоположни, как може да се прецени подобно поведение? Сегашната ситуация е резултат не само от 16-годишното управление (два пъти по 8 години) на т.нар. полски народни представители, но е и следствие от цели 30 години на т.нар. трансформация на системата. Защото през трите десетилетия след падането на Берлинската стена и унищожаването на съветската система винаги е имало в по-голяма или по-малка степен отчуждаване на политическата власт на различни нива от гражданите, от техните нужди, мечти и интереси. Разбира се, това винаги е било свързано и продължава да е така с разминаването между предизборните обещания и реалността след изборите.
Протестиращите от месеци земеделски производители, които, разбира се, защитават своите интереси (макар че в настоящата система най-важен е предприемачът), се борят основно за запазване на съществуващата структура на селскостопанския пазар, която е в основата на договорите на ЕС. Те не желаят да се съгласят с отварянето на европейските пазари за евтината и непълноценна селскостопанска продукция от Украйна, което ще доведе до абсолютно нарушаване на пазарния баланс поради нейната неконкурентоспособност. Да не говорим за понижаването на стандартите за тези храни. Това се прави в името на напълно погрешно схваната солидарност с Украйна, която се бори срещу руската агресия, като същевременно се разрушава преобладаващата структура на селското стопанство на ЕС, което от десетилетия е субсидирано, но е с високо качество. С това се слави Европейският съюз още от времето на ЕИО. Между другото, политиците, които ни управляват, горещо ни уверяват в подкрепата на Полша за Брюксел и за ЕС.. И така, къде е смисълът, логиката и интересът на местното селско стопанство?
Тук не става въпрос за интересите на частния, индивидуален украински фермер, тъй като тази форма на земеделие там е в огромно малцинство. Активите, свързани със селскостопанското производство (земя, дистрибуция на торове и зърно, логистика и т.н.), са в ръцете на гигантски чуждестранни инвеститори като BlackRock, Vanguard или PIMCO, както и на украински олигарси, които са базирани на Лазурния бряг, в Испания или Флорида. Ако си спомним колко агресивно и нагло се намесваше в миналото посолството на САЩ във Варшава, не толкова за да лобира, колкото за да наложи на полските власти определени решения, които са в интерес на Вашингтон (вж. Жоржет Мосбахер), чии интереси представлява тогава полският елит? Радослав Шикорски, виден политик от сегашния правителствен лагер, веднъж нарече тази ситуация още един пример за „негърство“ и „правене на услуги на американците“.
Отговорът на „Коалиция 15-ти октомври“ за срива на здравеопазването в нашата страна, на образованието, страдащо от постоянни реформи, които вече са се превърнали в синоним на хаос, инерция и действия, целящи да прикрият некомпетентността на поредните управляващи ни екипи, на деградацията на съдебната система и срива на етиката на съдиите, прокурорите и адвокатите, както и на правоприлагащите органи, е безсмислена про-военна тенденция, харчеща по хаотичен начин колосални бюджетни суми за военни приспособления. За война, която в крайна сметка не се води на наша територия. На границата с Беларус се планира разширяване на съществуващите огради и заграждения срещу имигрантите и продължаване на анти хуманитарната практика на изтласкване. Когато бяха в опозиция днешните управляващи гръмко и страстно осъждаха тази практика, провеждана от партията „Право и справедливост“. Те също така подгряват атмосферата на военна параноя, като днес заплашват обществеността с реалността на ядрената война, при която Полша ще бъде една от първите жертви. Най-добрият пример за всичко това е провокативната и абсолютно ирационална инициатива на президента на Република Полша по темата за разполагането на американски ядрени оръжия в нашата страна. Полша е болна на темата Русия – както писа преди десетина години професор Бронислав Лаговски и нашата „русофобия“ също така беше характеризирана по подобен начин от експерта за Източна Европа, класическия либерал и академик от световна класа, професор Анджей Валицки.
Страната ни, както и системата и господстващите стандарти, въведени от управляващите политици, постоянно засилващото се потисничество и цензура на всяка друга мисъл или възглед, несъвместими с декретираната интерпретация на действителността, се нуждаят от цялостна, отдолу-нагоре, санитарна обработка. Но дали цялата така наречена политическа класа, останала в сферата на най-широко разбираемото публично пространство, е готова за това ? Би трябвало силно да се съмняваме в това. За нейната интелектуална и етична мизерия, за нейното лицемерие и лицемерие свидетелстват списъците с кандидати, обявени за изборите за Европейски парламент. Осъдителни, достойни за най-високо порицание, са случаите на хора, избрани наскоро в Сейма и Сената, които са заели отговорни постове в централната държавна администрация и сега отиват в Брюксел. Това е абсолютно незачитане на дадената дума, на имиджа на политика като човек, ползващ се с обществено доверие. Това е измама на избирателите, които се довериха на 15.10.2023 г., като гласуваха за тях. Подобно отношение кара политиката да изглежда като дълбоко неморално начинание, изпълнено с подозрителни и измамни персонажи. И това се отнася за всички политически групировки в нашата страна. Може ли всичко това да породи някакво доверие и увереност в искреността, реалността на прокламираното и просоциалните намерения на обществените фигури от Висла?
И накрая, струва си да цитираме един политик, макар че той абсолютно не е човек от „ляво“, че „….Никога не се допуска постфактум критика на дадена стъпка във войната или политиката, ако преди това човек не е изразил публично или официално мнение или не е предупредил за заплашителните последици“ (Уинстън С. Чърчил). Ако т.нар. левица в Полша, левицата от мейнстрима, вкопчена в неолибералните тенденции, не вижда това и дори участва в това безумие, по-добре позорно да слезе от сцената. А левите кръгове, оспорващи политиката на партийното ръководство, може би трябва да последват пътя, начертан от Сара Вагенкнехт в Германия? Кой ще поеме отговорността за срива на полската икономика, бюджетния сектор и икономиката като цяло, когато средствата безразсъдно се вкарват в конфликт, чийто изход вече е известен на всички достатъчно добре информирани наблюдатели на политическата сцена? Това е въпрос, чийто отговор е ясен, въпреки че политическият елит на нашата страна не иска да го чуе.