Следвайте “Комета.бг” в Телеграм и във Фейсбук.
Автор: Боян СтаниславскиБоян Станиславски — e журналист, преводач и издател; редактор в сайта Барикада, дългогодишен сътрудник на Българско Национално Радио, публикува текстове основно в полски и български издания; автор на англоезичния блог TheBarricade.online. Станиславски редовно участва в подкаста на полската електронна медия Portal STRAJK както и в предаването On the Barricades.Сериал, режисиран от Берлин и Париж, продуцент: Вашингтон; спонсор, гарант и застраховател: Полша.
Качински определено упражнява евтина демагогия обвинявайки Туск, че бил „немски агент”, но няма как да се отрече, че сегашния полски премиер е важен (може би в момента най-важният) защитник на германските интерес. Последните действия на настоящото полско правителство безспорно потвърждават това.
Миналият понеделник полският министър на отбраната, Владислав Кошиняк-Камиш, се срещна с немския си колега, Борис Писториус, и с гордост обяви двамата за „съвместни лидери” на „коалицията за танкова подкрепа на Украйна”, която – не е напълно ясно – вече са създали или възнамеряват да създадат. Освен това, двамата министри споделиха, че организират (отново, не е напълно ясно на какъв етап е работата им, ако изобщо е започнала) военна група за бързо реагиране, включваща 5000 войници.
Разбира се, всички тези съобщения бяха придружени от познатата помпозност както и от стандартните уверения за това как Украйна „трябва да спечели”, как „ тя се бори за всички нас“ и че нейното поражение неизбежно би довело до голям марш на Путин до Гибралтар, Ла Манш и т.н. Това съвпадна с доста тревожни изявления на шефа на полското Министерство на външните работи, Радек Шикорски. Същия този ден, след среща със своите колеги от ЕС, той предложи да се използват лихвите от замразените руски активи за въоръжаване на Украйна.
Шикорски е известен главно с това, че е съпруг на Ан Епълбаум, много влиятелна фигура сред неоконсервативните екстремисти в САЩ, както и с това, че първо говори или пише пост в платформата X, а след това – и то само понякога – мисли.
Не случайно сред американските журналисти е придобил прякора „Thank you USA“ Шикорски. Следователно, трудно е да се каже със сигурност дали с това свое изказване в Брюксел той е следвал някаква инструкция, или по-скоро е дал поредния пример за собствената си изобретателност и пълната липса на чувство за мярка и дипломатическа култура (напомням, че е шеф на полското Министерство на външните работи).
Въпреки това, тези декларации – на Шикорски и Кошиняк-Камиш – не бива да бъдат разглеждани като случайно съвпадение.
Както отбелязва американско-руският анализатор Ендрю Корибко изглежда,от известно време Германия реализира план за изграждане на нова Крепост Европа.
Според него стратегическата цел на този проект е опит за шахмат на Русия и принуждаването ѝ да направи някакъв неудобен за нея компромис, замразяване на войната в Украйна, както и
облекчаването на САЩ, и улесняването на Вашингтон да се концентрира върху своите империалистически усилия в Китай, Източна и Югоизточна Азия. Корибко също твърди, че опитът да се попречи реално на Москва да реализира своите цели в рамките на войната в Украйна е малко вероятен, въпреки че Берлин изглежда абсолютно убеден в своята способност, но осъществяването на второто предположение е доста вероятно. В рамките на самия Европейски съюз тази идея води до налагането на постоянно и неподлежащо на оспорване германско лидерство (включително и настоящите промени в договорите, които се обсъждат).
В този контекст е важно да се зададе въпросът за ролята на Полша. Изглежда, че тя – както твърдяха защитниците на Туск след неговата среща с Макрон и Шолц – не е „новият ваймарски лидер“, а по-скоро статист.
Така наречения „военен Шенген”, на който Полша се съгласи миналия месец, улеснява изпращането на немски войски и оборудване до границите с Русия, Беларус и Украйна. Това създава очевиден натиск върху Калининград и цяла Беларус, и отваря пространство за диверсионни или терористични действия, подобни на тези, които можем периодично да наблюдаваме в Белгород или Курск. Между другото, е важно да се отбележи, че властите на Беларус многократно са предупреждавали за такива подготовки и са посочвали, че те се провеждат под вдъхновението и покровителството на Варшава. Ако към това се прибави и поредицата от скорошни ексцесии, извършени от френския президент, може да се предположи, че шансовете за изпращане на конгломерат от полски, британски и френски войски в Украйна стават все по-вероятни.
Следователно немско-полската „танкова коалиция” вероятно има за цел именно укрепването на Крепостта Европа, като Полша предложи частично да финансира това начинание с лихвите върху замразените руски активи, за да не обременява своя и бюджетите на другите държави. Следователно Полша е неотменна част от този стратегически замисъл, което си струва да се отбележи, защото обществеността тук, емоционално заета с хулиганството на вътрешната политика, изобщо не забелязва колко много се е променила ролята на страната в международната (или може би по-скоро в европейската) конфигурация от началото на годината в контекста на продължаващата война в Украйна.
През почти десетилетие преди миналогодишните парламентарни избори през октомври, предишното консервативно-националистическо правителство на Полша получи американско благословение да се прави на велика сила. За САЩ това беше удобно, тъй като агресивните напъни на Полша можеха бързо да провокират враждебност от страна на Германия и да задълбочат враждебността към Русия. Вашингтон подкрепяше Право и Справедливост, защото Качински позволяваше използването на Полша като геополитическа клин, за да се дестабилизират германско-руските връзки. Разбира се, Варшава не разочарова своят хегемон.
Изглежда, че завръщането на Туск на власт промени американските стратегически калкулации. На Туск, за разлика от Качински, беше категорично забранено да се прави на самостоятелен, камоли пък на велика сила, а на Полша ѝ бе наредено да се върне към ролята на държава, която с ресурсите си просто допълва плановете на Берлин и Вашингтон. Сега САЩ позволи на Германия да се забавлява именно по същия начин, както преди на Полша, т.е. опит за изграждане на локална велика сила на Стария континент. Ето защо подчинението на Полша е необходимо. Ситуацията навежда на парафразиране на известната максима на Збигнев Бжежински – „Без Украйна Русия спира да бъде империя, но с Украйна подчинена и по-късно асимилирана, Русия автоматично става империя“. Днес, позовавайки се на неговия начин на мислене, би могло да се каже: без Полша, Германия никога няма да може да стане велика сила, но с Полша примамена и по-късно подчинена, Германия почти автоматично става именно това.
От гледна точка на Вашингтон, тази стратегия също е изгодна. По-ефективно, по-лесно и по-евтино е да подкрепяш развитието на регионална сила, която е под пълен контрол (а че е така, знаем от времето на известните подслушвания на личния телефон на Ангела Меркел) и която може със своите ресурси да контролира Полша и да противодейства (доколкото е възможно) на Русия, отколкото да подкрепяш и въоръжаваш по-малка държава с нереалистични аспирации на лидерите ѝ, съперничеща едновременно на най-голямата европейска икономика.
Прехвърлянето на тежестта за осъществяване на американския империалистически интерес от Варшава към Берлин, на който беше дадена карт бланш за подчинение на Варшава и на целия ЕС, за Германия е възможно най-изгодния вариант. Вълкът сит и агнето цяло.
Ето защо беше избутан полският премиер да „възроди” така наречения Ваймарски триъгълник скоро след като Варшава се присъедини към „военния Шенген”. По този начин се позволи на Франция активно да се присъедини към проекта Крепост Европа, което от своя страна убеди (или трябва да убеди) Германия в по-прякото ангажиране на нейните въоръжени сили в пряк конфликт на НАТО с Русия, въпреки че, разбира се, част от германската политическа класа все още се съпротивлява . Междувременно ролята на Полша – както беше казано, е тази на статист, който ще обединява различни интереси, дори с цената на собствената си сигурност. Както отбеляза по-рано цитираният Ендрю Корибко: „В момента Полша е поставена в семейна ситуация, в която играе ролята на разумния роднина, който се опитва да помири скараните страни, само че залогът е по-голям от неделния обяд.”.
От една страна имаме Франция, която се опитва да изкове своя собствена „сфера на влияние“ на северните Балкани чрез Румъния и Молдова. Трудно е да се тълкува по друг начин разполагането на войски в първата от тези държави (и то преди повече от две години) и разговорите от ноември миналата година, относно които се появиха политически слухове, че целят подписването на двустранно споразумение за военна сигурност. Разбира се, това също е опит за вид монтиране в този регион на „задна врата“ към Украйна, в случай че Полша, която все още подчертава своята готовност за незабавна интервенция в продължаващата война, по някаква причина се откаже да предприеме такъв ход. Към това трябва да се добави и изграждането, извършвано с експресно темпо, на така наречената Молдовска магистрала в Румъния. Българският анализатор по международна сигурност Боян Чуков твърди, че тези инициативи от страна на Франция не
толкова се вписват в символично описания от Корибко проект Крепост Европа, колкото по-скоро са опит за някаква конкуренция с него, тъй като може да се предположи, че Париж се чувства застрашен от германската политика за пълно подчинение на останалите държави от ЕС.
Трудно е да се каже каква е истината, тъй като нямаме достъп до вътрешна информация, но не може да се отрече, че отвън това изглежда като истинска геополитическа сапунена опера.
Връщайки се към полско-германската танкова инициатива, може би наистина използването на лихвите от замразените руски активи в банките в Западна Европа ще позволи на Украйна да възстанови част от загубената бронирана техника след трагикомичната „контраофанзива“ миналото лято. Възможно е пет хилядната чета за бързо реагиране да представлява някакво допълнение, макар че е трудно да се каже кога ще бъде формирана и с какъв реален потенциал ще разполага предвид огромното предимство на Русия. Сигурно е обаче, че в момента Полша участва в укрепването на германското военно присъствие на своя територия, без практически да иска нищо в замяна. С други думи, както обикновено.
Съвсем възможно е неотдавнашните нервни движения на Макрон да се дължат на осъзнаването в Париж за това, което всъщност планира Германия с американско благословение. Следователно не е изключено Франция умишлено да предприеме някакъв вид военна интервенция в Украйна, за да демонстрира на Вашингтон и Берлин своето категорично несъгласие. Ако се окаже, че Берлин наистина планира изпращането на някакъв контингент, тогава Франция сега може лесно по някакъв начин да изпревари Германия, като се има предвид, че френската армия вече е разположена в Румъния и че Букурещ миналия месец одобри разполагането на сили за бързо реагиране на НАТО на своя територия. Трудно е да се предвиди дали тази нова френска сфера на влияние на Балканите може да придобие някакво геополитическо тегло в дългосрочен план. Корибко твърди, че това е малко вероятно, но според него германската сфера на влияние в Полша може да промени за постоянно баланса на силите в Европейския съюз, което лично на мен ми е трудно да повярвам, тъй като настоящото германско правителство многократно е доказало, че се състои предимно от дилетанти, невежи, когнитивно дълбоко разстроени хора и откровено идеологически ненормални индивиди.
Говорейки напълно откровено, по-лесно ми иде да си представя Ярослав Качински, който се провъзгласява за крал на Полша, отколкото „сержант“ Шолц, който управлява неоспоримата европейска империя, държейки около 30 европейски страни на къса каишка. Особено ако негови съдружници трябва да бъдат Бербок и Хабек, а Бундесверът да бъде управляван от германски генерали, наскоро подслушани от руското разузнаване.
Въпреки това, независимо как ще се развият съдбите на тези планове и проекти – едно е сигурно: Полша отново саможертвено предостави на Запада целия ресурс на своята държава, включително населението и територията си, за свободно разпореждане по тяхно усмотрение. Без нищо в замяна.