Автор: Божин Трайков
Божин Трайков е социолог, защитил докторска дисертация в Университет на Алберта, Канада.Американският империализъм, има различни периоди на развитие. Можем да проследим началото му с Доктрината Монро от 1823 г. на президента Джеймс Монро, която по принцип гласи, че европейските сили не трябва да се намесват в Западното полукълбо, но също така признава колониалните владения на европейските сили, които са съществували в него. В същото време Съединените щати декларират да не се намесват в делата на европейските сили. Това е периода на вътрешна експанзия на заселническия колониализъм, териториален грабеж от бивши испански колонии, половината от новосвободилата се чрез революция държава Мексико, както и постепенното превръщане на САЩ в трансконтинентална империя. Идеолози на експанзията са Фредерик Търнър с идеята за нова експанзия, извън вече завладяната Северна Америка, и Алфред Махан с геополитическия проект за доминация на САЩ по море.
Теодор Рузвелт добавя към Доктрината Монро, правото на САЩ да налага интересите в Западната хемисфера, още не се говори за демократизация, а за цивилизоване на диваците или полухората, по примера на Великобритания. Американския империализъм се разграничава от традиционните форми на империализъм, които се характеризират с колониални владения, като например британския империализъм, където колониалната му администрация в Индия и останалите му колониални владения по цялото земно кълбо. Въпреки, че президентите Уилиам Маккинли и Теодор Рузвелт колонизират Хавай, Пуерто Рико, Куба и Филипините, вътрешна съпротива на интелектуалци, като Марк Твен и самата официална идеология на САЩ като алтернатива на Стария свят (Европа с нейните колонии) налагат един нов вид подчинение, което е формирането на клиентелистки режими, като режимът на Батиста в Куба преди Кубинската революция от 1959 г. И този вид империализъм може да се илюстрира с известния цитат на Франклин Рузвелт по отношение на диктатора Сомоса в Никарагуа: „Той може да е кучи син, но е наш кучи син“
Както посочих, американския империализъм действа основно в Латинска Америка преди Втората световна война, въпреки че края на Първата световна война е може би първата заявка на САЩ за световна хегемония, с 14-те точки на Удроу Уилсън и за пръв път се използва идеологическата формулировка за правене на света безопасен за демокрация. Отварям скоба, че формулировката на Уилсън е опит да се кооптира политическата програма на Владимир Ленин за самоопределение, т.е. освобождаването на колонизираните народи, колонизирани от европейските сили.
Главната причина за Първата световна война, формулирана от самия Ленин, е империализма на европейските Велики сили, породил конфликт за разпределение на колониите.
Но от действията на САЩ става ясно, че те нямат намерение да оказват натиск на европейските колонизатори, напротив тайни споразумения издават ламтежа на британския, френския, италианския колониализъм, а и Япония, която обаче остава пренебрегната в исканията си да се нареди до световните играчи.
Първата червена заплаха след Октомврийската революция от 1917 г в САЩ е ключов момент в зараждането на антикомунизма като отговор на класова заплаха от организиране на мнозинството. Червената заплаха синтезира страховете на едрия американски финансов и индустриален капитал. Под общ знаменател се включват всички форми на леви движения. Анархизмът всъщност е много по разпространен, отколкото комунизма в САЩ по това време. Във вътрешен аспект Червената заплаха е страх от класово организиране, от организирането на работническата класа. А във външен, антикомунизмът, породен от червената заплаха, се изразява в участието на САЩ в нападението срещу болшевиките, където Уилсън изпраща войски, заедно с Британия и редица други капиталистически държави. СССР се превръща в заплаха на имперските интереси на целия капиталистически свят, с оглед на това, че антиколониален проект.
