От падането на Берлинската стена насам идеологическата основа на (нео)либералната транзитология е обяснителен разказ за прехода на страните от Източния блок от тоталитаризъм към демокрация и свободен пазар (винаги използвани като взаимозаменяеми понятия).  Това обяснение предполага, че капиталистическата социално-икономическа система води до политическа демокрация. От поне десетилетие насам обаче, в цяла Европа, не само в източната ѝ част, се наблюдава обратното – нарастваща тенденция към авторитарни форми на управление, съпроводена с разрастване на крайно десни, ксенофобски, крайно националистически, фашистки движения. Това ни учи, че по време на криза капитализмът с пазарния си фундаментализъм се оказва несъвместим с политическата демокрация.