Следвайте “Комета.бг” в Телеграм.
Нападението на Хамас срещу Израел на 7 октомври отприщи нов въоръжен конфликт между Израел и палестинския анклав Газа. Израел отговори с пълномащабно нахлуване в Газа, придружено от тотално използване на въздушни сили и масирани бомбардировки на граждански обекти.
Непосредственият резултат, освен загиналите в Израел и Газа, включва масово изселване на палестинското население към египетската граница и не е ясно какво ще се случи по-нататък. Ще позволи ли Египет на тези хора да влязат в страната? Ако това се случи, Израел на практика ще е извършил етническо прочистване на Газа.
Ако над 1 милион жители на Газа останат натъпкани на египетската граница и бомбардировките плюс пълната военна инвазия продължат, има вероятност от геноцид над палестинското население в Газа – маркиран с катастрофална масова загуба на човешки живот.
Според статията на Тони Карон и Даниел Леви, публикувана в американското списание The Nation, обаче, Израел засега не успява да постигне стратегическите си политически цели при нахлуването в Газа.
Последици от водената от Хамас атака
След 7 октомври 2023 г., както Израел, така и Хамас пренастройват условията на своята политическа борба, като се стремят да не се връщат към статуквото преди 7-ми октомври, а по-скоро към условията от 1948 г. Въпреки ограничения си военен капацитет, Хамас има за цел да постигне дългосрочни политически цели чрез увеличаване на палестинската солидарност, изолиране на Израел и разпадане на правителството на Палестинската автономия.
Паралели с офанзивата Тет
В стратегически план, бойните действия сочат към паралели с офанзивата Тет от 1968 г. във Виетнам, мащабната атака на силите на виетнамските партизани на Виет Конг срещу армията на САЩ и техните Южно Виетнамски съюзници. Офанзивата Тет цели въздействие върху психологическото изтощение на противника.
“През 1968 г. виетнамските революционери губят битката и жертват голяма част от политическата и военната си инфраструктура, която търпеливо изграждат с години. Въпреки това, офанзивата “Тет” е ключов момент в разгрома на Съединените щати – макар и с цената на огромни загуби на виетнамци. Чрез едновременни високопрофилни атаки срещу повече от 100 цели в цялата страна в един ден, леко въоръжените виетнамски партизани разбиват илюзията за успех, която администрацията на (Президента) Джонсън внушава на американската общественост. Това е сигнал за американците, че войната, за която им се иска да жертват десетки хиляди свои синове, не може да бъде спечелена.”
Про-израелски анализатори като Джон Алтерман от Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон предупреждават, че Израел е изложен на риск да загуби от Хамас, тъй като Хамас има за цел да използва силата на Израел срещу себе си, опитвайки се да увеличи палестинската солидарност и да изолира Израел в световен мащаб.
“[Целта на Хамас] е да използва далеч по-голямата сила на Израел, за да го победи. Силата на Израел позволява на страната да убива палестински цивилни граждани, да унищожава палестинска инфраструктура и да се противопоставя на глобалните призиви за сдържаност. Всички тези неща подпомагат военните цели на Хамас.”
Наблюдава се стратегическа промяна в действията на Хамас, в желанието му да се оттегли от управлението на Газа, както и усилията му да пренасочи палестинската политика към съпротива срещу статуквото на окупацията. Израел може да измести Хамас от управлението на Газа, но загубата на общински контрол няма да бъде решаващо поражение за Хамас. Движението се стреми да затвърди статута си на национална съпротивителна организация, като се стреми към обединен фронт с Фатах.
Въздействие върху вътрешната политика на Израел и световната политика конфигурация
Събитията след 7 октомври активираха масови протести и работнически стачни акции в световен мащаб, оказвайки влияние върху съюзите на Израел и международното му положение. Хамас успя да постави политиката на дневен ред, както подчертават Карон и Леви, и въпреки очакваните военни неуспехи, трайната привлекателност и влияние на движението сред палестинците може да има дългосрочни политически последици за Израел, както и за палестинските движения за независимост и суверенитет.
Политическият въпрос
Карон и Леви завършват статията си с предупреждение:
"Кампанията на Израел ще доведе до намаляване на военния капацитет на Хамас. Но дори и да убие висшите лидери на организацията (както е правил и преди), отговорът на Израел на 7 октомври утвърждава посланието на Хамас и нейния авторитет сред палестинците в целия регион и извън него. Големите протести в Йордания със скандирания в подкрепа на Хамас, например, са безпрецедентни. Не е необходимо да се одобряват или подкрепят действията на Хамас от 7 октомври, за да се признае трайната привлекателност на едно движение, което изглежда способно да накара Израел да плати някаква цена за насилието, което упражнява върху палестинците всеки ден, всяка година, поколение след поколение.
Историята показва също така, че представители на движения, отхвърляни като "терористични" от своите противници - например в Южна Африка или Ирландия - въпреки това се появяват на масата за преговори, когато дойде време да се търсят политически решения. Би било твърде лесно да се залага срещу това Хамас, или поне някаква версия на политико-идеологическото течение, което представлява, да направи същото, ако и когато политическото решение между Израел и палестинците бъде преразгледано сериозно.
Какво ще последва след ужасяващото насилие, далеч не е ясно, но нападението на Хамас от 7 октомври наложи пренареждане на политическото състезание, на което Израел изглежда не желае да отговори освен с унищожителна военна сила срещу палестинските цивилни. И както стоят нещата осем седмици след началото на отмъщението, не може да се каже, че Израел печели."Дали едно такова поражение е част от стратегическото отслабване на империалистическите сили в световен мащаб, ще стане ясно след края на войната.