Следвайте “Комета.бг” в Телеграм.
След възстановяването на капитализма в България често се чува, че политиката в страната е слята с организираната престъпност, с “корупцията”. За разлика от други “цивилизовани страни”, както непрекъснато ни се напомня, българската политика страда от това тежко състояние на “криминализация”. Разбира се, всичко това е вярно. Както обаче показва тази статия на Конор Галахър, публикувана във влиятелния блог “nakedcapitalism.com” — като се спира на бляскавия град Лас Вегас — сливането на организираната престъпност с американската държава се е случило много отдавна.
В този смисъл настоящите ни български “политически елити” (простете за употребата на този израз) само наваксват и просто имитират това, което техните модели и господари вече са постигнали.
В книгата от 2001 г., озаглавена “Парите и властта: създаването на Лас Вегас и влиянието му върху Америка” (“The Money and the Power: The Making of Las Vegas and Its Hold on America”), се предлага обобщение на начина, по който организираната престъпност и правителството в САЩ се сливат в десетилетията след Втората световна война. Авторите Сали Дентън и Роджър Морис, твърдят, че Лас Вегас се е превърнал в център на постмодерен синдикат и корумпирана политическа икономика. Някогашният мафиотски манталитет на експлоатация и алчност в града се е превърнал в национална етика, в непризнат капитал в сянка, който е на върха на своята мощ.
Историята на Дентън и Морис започва с Лас Вегас като прашен кръстопът в пустинята в период, когато държавата е била до голяма степен против неконтролируемия порок.
Обаче, в контекста на глобалната конкуренция със Съветския съюз и Студената война, американската държава сключва сделка със синдикатите на организираната престъпност за преследване и унищожаване на левичарските организации в САЩ и в чужбина.
“Сътрудничеството обикновено даваше на престъпниците фактически имунитет срещу съдебно преследване от страна на правителството в замяна на информиране или най-вече на помощ за потискане на левичарите в страната и в чужбина, както и за подкрепа на американските корпоративни интереси и приятелски чуждестранни режими.”
Книгата набляга на дълготрайната и нюансирана корупция на фигури от мафията като Лански, Бъгси Сийгъл, Лъки Лучано и Хауърд Хюз. В допълнение към по-малко известните шпиони на пресечната точка на престъпността, бизнеса и правителството, които са играли роля във Вегас и са били от съществено значение за сливането на държавата и организираната престъпност, книгата разглежда ролята, която тези лица са имали в плащането на политици и полицейски служители.
Освен че е известен с подкрепата си за гражданските свободи, Едуард Пиърпонт Морган е бивш агент на ФБР с тесни контакти както с правоприлагащите, така и с разузнавателните организации. Друг бивш агент на ФБР, Робърт Махо, е осигурявал прикритието на някои от най-непристойните тайни операции на ЦРУ и големите компании. Джордж Уайт беше силен поддръжник на експериментите на ЦРУ с наркотици върху незнайни субекти и изигра ключова роля в ръководството на изслушванията на Кефаувър, които разкриха мрачната страна на връзката между държавата и организираната престъпност.
Държавата все повече заприличва на организираната престъпност, възприемайки подобни стратегии, преминавайки от едни ръце в други и разменяйки си услуги поради корупция или общи цели. Извеждането на пари от сенките на организираната престъпност е една от тези услуги.
“Легализацията” на организираната престъпност
В тази връзка книгата на Дентън и Морис “Империята на хазарта” разглежда появата на организираната престъпност в Лас Вегас след Втората световна война. Първото голямо финансиране на криминалния синдикат от големи американски банки се случва през 1946-1947 г., когато Valley National Bank във Финикс, водещата банка на търговската и поземлената олигархия на Четиридесетте от Финикс, отпуска заем на собствениците на казино “Фламинго”. Този заем става възможен и благодарение на Continental bank на Уолтър Косгриф в Солт Лейк Сити, която впоследствие се превръща във фронтмен на “заемите с характер” – своеобразна димна завеса в стил финансовите криминални схеми от 50-те и 60-те години на ХХ век, използвана за предлагане на заеми на казината в Лас Вегас и техните инвеститори.
Неочаквано 34-годишният офицер от Continental на име Едуард Пари Томас е назначен за управител на банката в Лас Вегас, когато тя е открита за първи път през 1954 г. По-късно той е човекът, към когото се обръщат финансисти, надяващи се да се възползват от потенциала на града за разрастване. Тъй като нямало банково обезпечение, отпускането на заеми на организираната престъпност изглеждало опасен бизнес, но имало и вероятност те да проявят насилие и да спрат да плащат. Въпреки това Банката на Лас Вегас продължила да работи, разглеждайки хазарта като всеки друг бизнес от западния бум, заслужаващ щедро финансиране.
След като законните средства помогнаха за създаването на ивицата, операторите на казина успяха да увеличат приходите си чрез продължаващо източване на средства и данъчни измами. По-голяма част от тази печалба, както и по-голяма част от парите, спечелени от проституция, наркотици и други форми на експлоатация в цялата страна, биха могли да бъдат реинвестирани в трафик на наркотици, корупция и експлоатация на енергийни, хранителни ресурси, развлечения, недвижими имоти, застрахователни и медицински услуги, чак до Лас Вегас.
Президентът Кенеди и връзките им с организираната престъпност са основна тема за обсъждане от писателите в средата на книгата, която акцентира върху навлизането на организираната престъпност в управленската класа на страната. Мимоходом те обсъждат и ролята на Уолстрийт в хазартната империя и разрастването на гангстерските методи във външната политика, както и организираната престъпност и помощта на държавата в чужбина:
“Както основателите на града винаги са разбирали, партиите и личностите са незначителни в сравнение със залозите, които сега се разпределят между все по-разширяваща се група от печалбари. Корпоративните завеси и посредничеството на Уолстрийт превърнаха хиляди физически лица и институции, притежаващи акции, от фонда на Харвардския университет до Пенсионния фонд на служителите на щата Калифорния, в наследници на Костело, Лучано, Сигел, Джанкана и останалите, които финансираха капитала на хазартната империя. … това беше форма на големия съюз на горния и долния свят…”
тесните връзки между организираната престъпност и американските президенти
“Парите и властта” на Дентън и Морис подчертава тесните връзки между организираната престъпност и всеки президент от Кенеди до Клинтън, като Рейгън е един от най-ярките примери. Нова ера за организираната престъпност е поставена от филмовата звезда, която се провали по време на щанд в Лас Вегас, 25 години преди да бъде избрана за президент. Най-големите трансфери на богатство в американската история се случват при управлението на Рейгън, което също е много благоприятно за организираната престъпност.
Страната като цяло е засегната от дългогодишните злини на столицата на организираната престъпност, като Лас Вегас е с най-високи нива на престъпност и самоубийства. Градът се справя с рекордни нива на престъпност по отношение на лошите чекове, кражбите с взлом и консумацията на алкохол, които надвишават с повече от 200% средното за страната. В него работят три пъти повече полицаи, отколкото във всеки друг град с неговия размер.
През 1994 г. “Тайм” обявява Лас Вегас за олицетворение на “новия американски град”. В ретроспективен план обаче тази прокламация не е направена по желания начин. Социалните проблеми, които сполетяха града, основан от организираната престъпност, се разпространиха в цялата страна, включително бездомността, ниските заплати, неадекватното здравеопазване, насилието и отчаяните опити да се прикрият икономическите проблеми със засилено полицейско присъствие.
Когато корупцията не беше толерирана, организираната престъпност и казината бяха първите, които прибягнаха до насилие срещу организирания труд. Днес трудът често е толкова изтощен, че прилича на посещение в казино, където къщата винаги е печеливша.
Рецензията на “Парите и властта” от 2001 г. в “Ню Йорк Таймс” отхвърля твърдението на книгата, че държавата и организираната престъпност са станали взаимозаменяеми, като вместо това се концентрира почти изцяло върху по-драматичните аспекти на Града на греха.
Не е изненадващо, че “Ню Йорк Таймс” ще отхвърли подобни идеи. В края на краищата сливането на американската държава с организираната престъпност би осветило американската политика в съвсем друга светлина, много различна от безкрайно повтаряните мантри за “най-великата демокрация в света”…