Следвайте “Комета.бг” в Телеграм.
Автор: Боян СтаниславскиСъвременният лумпен пролетариат отново взе да подскача! Този път в Сърбия.
Докато в България сядахме на вечеря на Бъдни вечер и се готвехме да празнувахме предполагаемата годишнина от раждането на Исус Христос, в Сърбия цареше немалка бъркотия. Вероятно за никого няма да е изненада, че тя бе предизвикана от тамошните професионални граждани, загрижени за демокрацията и върховенството на закона, концентрирани в и около многобройни неправителствени организации.
В последното издание на цветната контрареволюция главният играч се оказа една организация, наречена „Сърбия срещу насилието“, която официално е коалиция от шест различни партии. Разбира се, не е възможно да се опишат всички тези организации, тяхната история и конкретен профил, но е достатъчно да се каже (особено ако човек е дори минимално запознат с най-новата политическа история на страните от бившия Източен блок), че имената на партиите, които съставляват или подкрепят тази коалиция, са доста показателни: Демократическа партия, Екологично въстание, Посока Европа, Движение на свободните граждани, Партия на свободата и справедливостта и т.н. Читателите запознати с обстановката в Полша трябва да обърнат внимание, че едно от крилата на този политически чадър е и сръбската партия… “Заедно!” С абсолютна сигурност може да се направи предположението, че налудничевото отношение на тази организация към клишета като демокрация, човешки права, европейски ценности и Запада като цяло е също толкова патологично налице, колкото сред полските социалдемократи, само че сръбските “заедняци” се определят повече като екологично движение. В това има нещо очарователно как Полша е отгледала апологети на империализма, бучащи за социална справедливост, а Сърбия такива, загрижени за климата.
През нощта на 24-ти срещу 25-ти декември в центъра на Белград се проведе демонстрация на няколко хиляди души, която прерасна в безредици и сблъсъци с полицията. Те завършиха с насилствено разбиване на демонстрацията и арест на 35 участници.
Засега може отговорно да се твърди, че цветната контрареволюция в Сърбия се провали.
Въпреки че гражданско-демократичните интенданти са разпънали няколко палатки и все още продължават да действат, ясно е, че ситуацията става по-скоро комична.
Съвременният лумпен пролетариат отново взе да подскача! Този път в Сърбия.
Непосредственият контекст на сегашното „народно вълнение“ в Белград са наскоро проведените предсрочни избори, които „демократичната опозиция“, за свое и на западните си партньори неразбираемо учудване, загуби катастрофално. Предвид това развитие на събитията, заедно с отделни наблюдатели, изпратени от ОССЕ, професионалните граждани започнаха истерия, твърдейки, че е имало измами. За съжаление, пълното разбиране на обстоятелствата, довели до опита за цветна контрареволюция, изисква да се върнем в началото на лятото на 2023-та г.
През май в Сърбия бяхме свидетели на серия от престрелки в училища в Белград, Смедерево, Дубон и Шепшин. Тези събития доведоха до разбираемо социално сътресение, което се изрази, наред с други реакции, в спонтанни масови траурни шествия. С течение на времето някои от демонстрациите се превърнаха отчасти в политически, с призиви към правителството да предприеме радикални действия, за да предотврати това, което по онова време изглеждаше като нарастваща вълна от смъртоносно насилие. Тогава т.нар. гражданско общество прояви своята контрареволюционна бдителност и чрез своите активисти започна да придава на демонстрациите все по-антиправителствен оттенък.
Професионалните кадри на гражданското общество, добре обучени и екипирани, бързо заеха доминираща позиция в спонтанното движение и траурният или изобличителен тон премина в искания за оставка на ръководителя на сръбската полиция, на тайните служби, на вътрешния министър, а накрая и на министър-председателя, президента и цялото правителство.
Атмосферата на напрежение нарастваше, общественото мнение изпадна в объркване, а „гражданското общество“ продължаваше да действа ефикасно и енергично. В крайна сметка се създаде атмосфера на необходимост от политическа промяна. Александър Вучич, президентът на Сърбия, за да облекчи натиска, се съгласи да се проведат предсрочни избори, предполагащи неговата победа. За негово нещастие и за нещастие на неговите избиратели, „демократичната опозиция“ също има подобни предположения, макар че не е ясно на каква основа, тъй като няма надеждни проучвания, които да сочат успешен за нея резултат.
Сръбската прогресивна партия (СПС) на президента Александър Вучич спечели със съкрушителна победа получавайки над 46 % от гласовете, докато коалицията „Сърбия срещу насилието“ (СПН) получи едва 23 %. Оказва се, че протестиращите са били подбудени от изолирани доклади на няколко (буквално) наблюдатели, свързани с ОССЕ, които публично заявиха „сериозни нередности“ и „процедурни недостатъци“. Въпреки това не бяха представени никакви достоверни доказателства за инциденти, които биха могли да се приемат като оказващи влияние върху резултата от изборите. Наблюдателите на ОССЕ, които усещат атмосфера на подготвян пуч, бързо бяха подкрепени от Центъра за изследвания, прозрачност и отчетност (ЦРТА), който се представя за независима и безпристрастна организация на гражданското общество и е третиран като такава от медиите. Един поглед към официалния уебсайт на тази структура ни дава очевидна яснота за нейния профил.
Сред спонсорите и поддръжниците ѝ има такива тежкотоварни организации като Националния фонд за демокрация (NED) и Американската агенция за международно развитие (USAID), които са матрицата на всички активни мероприятия познати от поредицата „цветни революции“ по света.
Има и западни посолства, но също така и Министерството на външните работи на Чешката република, чийто председател в момента е бивш второстепенен функционер на НАТО, правителството на Великото херцогство Люксембург, германски и швейцарски фондации и – може би черешката на тортата – Фондът на братя Рокфелер.
На така подготвената почва СПН почти официално обяви началото на цветна контрареволюция и изпрати писма до различни институции на ЕС и правителства на държави членки, в което заяви, че не признава изборния резултат. В ЕС веднага се вдигна очакваният шум и плач – всичко вървеше по учебникарски план. Настана време за действие.
В неделя, на 24 декември, опозицията сформира донякъде комичен ударен отряд и се опита да нахлуе в някои държавни и местни институции в Белград. Според различни данни демонстрациите в центъра на сръбската столица този ден са достигнали между две и пет хиляди участници; с други думи: не са били твърде масови за агломерация с над два милиона жители. Според съобщения в медиите група от 100 до 300 демонстранти се е опитала да проникне в сградата на градския съвет. Използвани са плочки, павета и пътни знаци, изпочупени са прозорци и е направен опит да се разбие входната врата. Унищожени са били и градски камери за наблюдение, а по полицията са били хвърляни бирени бутилки и кенчета.
Плановете на авангардата на гражданското общество обаче бяха осуетени от присъствието на полиция вътре в атакуваните сгради, което демонстрантите явно не са очаквали. Поради това те не успяха да си пробият път през вратата, тъй като полицаите, въоръжени със сълзотворен газ, ги чакаха точно зад тях, както и по отделните офиси и стаи зад счупените прозорци. След полунощ, когато повечето от демонстрантите се бяха разотишли по домовете си, най-упоритите бяха разпръснати и 35 души бяха арестувани.
По-късно в обръщението си към нацията Вучич подчерта, че властите са наясно с подготовката на „цветната революция“, и свика спешно заседание на Съвета за национална сигурност. Ръководителят на Съвета и в същото време външен министър Ивица Дачич, публично обяви, че ситуацията „след опита за преврат“ е „стабилна“.
„След като разбра, че плановете [за завземане на властта – бел. ред.] не могат да бъдат осъществени в Белград по мирен, спокоен начин, опозицията започна протести, които се подкрепят и насърчават отвън […] Не мога да навлизам в подробности, защото това е поверителен разговор и поверителна информация, но имам ясни доказателства, че има подстрекателство и от Запада“ – заяви Вучич.
Сръбският премиер Ана Бърнабич на свой ред заяви пред медиите, че „руското разузнаване е имало информация за това, което е трябвало да се случи миналата вечер, и ни я е предоставило“.
Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова осъди опита за преврат, като заяви: „Опитите на Запада колективно да влоши ситуацията [в Сърбия – бел. ред.], използвайки техники за пуч в стил Майдан, са очевидни. Единственият възможен отговор е да се спазват буквата и духът на конституцията на страната и да се уважава изборът на сръбския народ“.
Много коментатори твърдят също, че едва ли сръбските власти са имали голяма нужда от подкрепа от страна на руснаците по отношение за ексцесиите от 24 и 25 декември. Подготвеността на правителството и решителността и лоялността на полицията се оказаха стабилни. Засега прозападната опозиция демонстрира слабост и повърхностност, и най-вече липса на каквато и да било опора в сръбското общество. Тази липса на подкрепа се разпростира дори в Белград, където обикновено са съсредоточени най-силните фракции на опозиционните движения и където про-западния сентимент преобладава.
Сега опозицията е решила да блокира улици и да изгради палатков лагер в центъра на Белград. Малко преди Нова година десетки студенти се събраха пред сградата на Министерството на държавната администрация и местното самоуправление и днес блокираха движението на кръстовището на улиците Кнез Милош и Бирчанинов. Часове по-късно друга група студенти започна да разпъва палатки на кръстовището, а освен това донесоха генератор на ток, високоговорители, одеяла и монтажни маси. Появиха се и знамена и транспаранти с надпис „Евромайдан-Сърбия”.
Явно е започнало нервното очакване Виктория Нюланд да пристигне на място и да започне да раздава бисквитки. Уви.
На фона на непрестанните, но все пак малки и неориентирани протести, се наложи да се засили наратива в подкрепа на СПН. Та започна и производството на герои и мъченици. Тази чест се падна на невзрачния Дмитрий Радованович, студент първа година в Белградския университет, който бе арестуван малко след полунощ на 25-ти декември за вандалство и хулиганско поведение около градския парламент. Разбира се веднага е бил признат за политически затворник и символ на репресиите на „режима“, въпреки че е под домашен арест в общежитието си. Когато тази информация започна да става явна, разказът беше променен и започнаха оплакванията, че „режимът“ не му позволява да посети семейството си в Крагуевац, откъдето е родом, и че роднините, и приятелите все пак се притесняват за неговата безопасност. Политическа пикантност към тази фигура добавя фактът, че в социалните си мрежи този демократичен, граждански и европейско ценностен активист показва символи и артефакти свързани с един Дмитрие Льотич, сръбски исторически военен лидер от Втората световна война, чието подразделение е сътрудничило тясно с нацистите. Както в
Украйна, така и в Сърбия се прилага новата западна мъдрост – сега се борим за демокрация, издигайки високо знамето с хакенкройц и други подобни символи. Как либералната общност съчетава това с разбиранията си за свободата и демокрацията, остава неразгадаема метафизика.
Накрая трябва да се постави въпросът за реакциите на сръбските власти, които са изключително умерени пред лицето на очевидния опит за преврат. Или опозицията там е доста по-слаба, отколкото изглежда отвън и Вучич просто изчаква да се уморят, или той все още наивно се надява на възможността за споразумение със Запада и затова се опитва да демонстрира сдържаност. Ако последното се окаже вярно, той скоро ще бъде откаран на ешафода с количка, без никаква милост. Макар че, в полза на сръбския президент, трябва да се отбележи, че успешен Майдан срещу него е по-малко вероятен, тъй като той все пак видя какво се случи с Янукович и също така – и това не бива да се подценява – е доста по-интелигентен от него. Времето ще покаже дали това ще се окаже достатъчно.
Боян Станиславски — e журналист, преводач и издател; редактор в сайта Барикада, дългогодишен сътрудник на Българско Национално Радио, публикува текстове основно в полски и български издания; автор на англоезичния блог TheBarricade.online. Станиславски редовно участва в подкаста на полската електронна медия Portal STRAJK както и в предаването On the Barricades.