Следвайте “Комета.бг” в Телеграм и във Фейсбук.
Автор: Боян СтаниславскиБоян Станиславски — e журналист, преводач и издател; редактор в сайта Барикада, дългогодишен сътрудник на Българско Национално Радио, публикува текстове основно в полски и български издания; автор на англоезичния блог TheBarricade.online. Станиславски редовно участва в подкаста на полската електронна медия Portal STRAJK както и в предаването On the Barricades.Управляващите класи на Запад се обърнаха към таблоидите като към свои мегафони в търсене на романтичен образ на войната, раздухвайки пламъците на конфликта, тласкайки обществената емоционална експлоатация до безпрецедентни нива.
Според публикация на страниците на германския таблоид Bild, който на 15 януари смело разкри предполагаеми документи на Бундесвера, през лятото на 2025 може да бъде началото на голяма война. Малко по-късно в едновременно загадъчен и комедиен обрат военните и цивилните власти на ЕС се намесиха намеквайки, че тези разкрития са просто „варианти за развитие на събитията“, „измислени сценарии“ или „вероятни предвиждания“. Традицията на насаждане на страх изглежда е придобила странен обрат, премествайки се от колоните на The New York Times и The Washington Post в нов, макар и заслужаващ по-малко доверие дом. Възможно ли е това да е най-новият трик на медиите за да държат обществеността на нокти или е тънко признание, че когато става въпрос за продаване на наратива за предстояща гибел, всеки комуникационен канал – в случая таблоид – ще бъде задоволителен пред лицето на скептицизма?
Представените ни сценарии, които приличат по-скоро на евтин среднощен скеч от хорър с елементи на черна комедия, отколкото на стратегическа военна прогноза, някак изпъкнаха на преден план в настоящия медиен наратив.
Позволете ми да разгледам тези пророчества от Ваше име.
Първо, Русия изглежда е обвинена в прекалено амбициозна новогодишна програма, тъй като според съобщенията планира да мобилизира допълнителни 200 000 души до февруари 2024 г. Твърди се, че през пролетта – традиционно време на обновление и растеж – руските сили ще смелят украинската армия, а през лятото ще посеят кибер хаос в балтийските държави. Междувременно балтийските държави ще запазят или дори ще засилят своята грубо дискриминационна политика срещу рускоезичното население (в което съм напълно готов да повярвам!), подготвяйки драматичен октомври, в който част от новомобилизираните войски ще бъдат преразпределени до Калининград, за да започне граничен конфликт в Сувалския коридор (понякога наричан Сувалски пролом) на полска територия. Очаква се руснаците да превземат коридора и да получат пряк наземен достъп до района на Калининград.
Всеки с елементарни познания за географията на региона и военната сила, необходима за извършването на такава операция, може само да отхвърли тези спекулации като фантазии за обрат на сюжета, достоен по-скоро за холивудска продукция, отколкото за политически анализ. Този сценарий ескалира от сценария от 2014 г., който се случи в Украйна, но този път с повторение на територията на НАТО благодарение на укрепващия руско-беларуски съюз. Това ще доведе до началото на мащабно настъпление на НАТО през май 2025 с 300 000 войници, включително 30 000 германци, които се втурват към източния фланг на пакта – Полша. Наистина не мога да не се учудя на дързостта на тази история или по-точно на творческото отчаяние, което изглежда подхранва тези таблоидни истории.
Дали това е медиен опит за геополитически трилър, или разликите между стратегически анализ и сатира са необратимо размити?
Притиснат да направи солидно потвърждение или категорично отричане на бомбата от “Билд”, говорителят на германското Министерство на отбраната умело избегна въпроса, предлагайки само лек намек за „сериозно разглеждане“ на възможните заплахи. „Независимо от всичко ние анализираме текущите предизвикателства в политиката за сигурност. Те включват заплаха от Русия. Този анализ се отразява например в учения или планиране“, спекулира представителят на Бундесвера, оставяйки ни да се чудим къде е границата между реалността, фантазирането за война, за приказната романтика на голям военен конфликт с Русия и неговата предварителна репетиция. В обрат, подходящ за финалната сцена на този евтин трилър, директорът на стратегическите комуникации на НАТО Янис Сартс се намеси за да поясни, че въпросният документ не е нищо повече от „сценарий за обучение“. С други думи, изфабрикувана картина, предназначена да тества силата на Алианса. В големия театър на геополитиката заплахата от неизбежно руско нападение над Европа едва ли е нова сюжетна линия, по-скоро е като повторение на стар епизод. За да видите по-широката хронологична структура на разказа, просто излезте от наложената от медиите амнезия, които се преструват, че историята се рестартира преди 15 минути или не по-късно от февруари 2022 г.
Не обичам да правя такива сравнения! Честно казано, аналогиите и намеците за Втората световна война и за конкретен австрийски джентълмен, играл значителна роля по време на Ваймарската република и Третия райх, доста ме дразнят. Но в конкретния контекст сравнението е почти брутално неизбежно и трудно за пренебрегване. Този шум за подготовка за сблъсък с Русия зловещо отразява политическите сценарии на Третия райх, който започва собствената си превантивна кампания под прикритието на съветската заплаха – призрак на агресия, майсторски създаден и раздухван от пропагандата.
В тази обстановка, в която паралелите с миналото хвърлят дълги сенки, човек трябва да се запита: Кой тук наистина трябва да бъде нащрек?
Предвид уроците, научени от историята, Русия всъщност може би има повече причини за безпокойство. Нишките в разказа, които преминават през европейския медиен гоблен, биха могли да бъдат тайният семафор на Запада, сигнализиращ за готовност за нападателен ангажимент, а не за защита. Следователно може би наистина е препоръчително Русия да възприема тези таблоидни истории не като евтино криминале, а като възможни предшественици на автентични стратегии.
Джо Байдън продължава да бие бойни барабани с плам на проповедник, предупреждаващ за предстоящ Апокалипсис, и не е изненадващо, че всички клоуни и папагали от най-вманиачените проамериканските администрации – тук балтийските държави поеха водещата роля, но далеч не са сами – повтарят неговия плам.
Швеция наскоро получи сценарий за започване на военни учения, който предизвика такова раздразнение, че официалните канали бяха принудени да излъчат приспивни песни, за да успокоят разтревожената общественост.
Полша, която не можеше да пропусне участие в тази трагикомедия, имаше своя миг под в светлината на прожекторите. Точно докато пишех тези редове, полският министър на отбраната заяви на страниците на SuperExpress – публикация, която не е известна с трезвите си анализи – че Полша е „подготвена за всеки сценарий“. Това изявление, което може би е имало за цел да повдигне морала на нацията, се оказа в “Билд”, където доведе до статия за военна подготовка на Полша. Иронията? Свидетели сме на парад от абсурди, докато тежките проблеми на националната сигурност се обсъждат в таблоидите, които свеждат тази сериозна тема до второстепенен спектакъл.
Това е срам, фарс, маскиран като бдителност!
От обратната страна на монетата, руският наратив изглежда следва различен път ако трябва да чуем например Андрей Клинцевич – ръководител на Центъра за изследване на военно-политическите конфликти. (Човек, който със сигурност е по-добре запознат с плановете на Москва от немските или полските таблоиди!) Според Клинцевич „Русия наистина планира широкомащабни настъпателни операции в зоната на специалната военна операция. […] Русия не се е отказала от целите на тази операция и ние просто продължаваме напред. Не е тайна, че в руската армия вече са се записали близо 500 000 доброволци.” Но той също така казва, че противно на ритъма на бойните барабани на мобилизацията и експанзията, които Западът мисли, че долавя, „Руската федерация категорично отрича всякакви планове за нова мобилизация.”
Нещо повече, той отхвърля идеята Русия да отвори нов фронт в Европа или да нахлуе в балтийските държави като концепция, лишена от “основна логическа обосновка”.
Клинцевич продължава: “Преди всичко това са натовски държави. Ние разбираме, че директен военен конфликт между Русия и НАТО ще довете до използване на ядрени оръжия. […] Ако НАТО внезапно се опита да провокира конфликт и блокада на Калининград от всички страни, Русия, разбира се, ще отблокира региона с военни средства” – казва той в заключение.
Нека чуем и говорителя на Кремъл Дмитрий Песков, който предлага цинично-прагматичен поглед към разиграващата се драма като намекна, че политиците от ЕС полагат съгласувани усилия да нарисуват илюстративна, плашещо ярка картина на врага. Според Песков тази сюжетна конструкция служи на две цели: рационализира увеличаването на разходите за отбрана и запазва ролята (на ЕС) в по-големия геополитически театър. „Те трябва да продължат да изграждат образ на врага […], за да оправдаят увеличаването на разходите.“ – каза Песков, критикувайки неотдавнашното решение на ЕС да отпусне значителни 50 милиарда евро на Украйна през следващите четири години.
И накрая, като в майсторски клас по диверсия, ескалацията на медийната истерия около потенциалния конфликт с Русия служи за димна завеса, която прикрива вътрешните затруднения на Европейския съюз от обществен контрол. С напредването на 2024 медийният пейзаж става все по-наситен с военни изображения, призиви за готовност и искания за увеличени финансови инвестиции в отбраната. Въпреки това по-внимателен поглед разкрива застой на украинския фронт, непроменена руска външна политика и стабилна позиция на НАТО, предизвиквайки любопитството ни какво ли е предизвикало това внезапно нарастване на войнствената реторика.
Под лустрото на външните заплахи се крие мозайка от вътрешни борби: предизвикателната унгарска защита на суверенитета й срещу указите на Брюксел, шумните протести на фермери и шофьори на камиони във Франция, Полша и Словакия, тревожният възход на крайнодесните фракции и безмилостното намаляване на мрежите за социална сигурност пред лицето на растящите цени на енергията и бягството на промишлеността към по-благоприятни брегове.
В разгара на тази суматоха изглежда, че политическият елит е фокусиран върху раздуването на военните бюджети в отчаяна маневра за отклоняване на вниманието от спираловидния социално-икономически водовъртеж на ЕС. Очаква се тази наративна манипулация, която съвсем не е нова, да се усили с наближаването на изборите за Европейски парламент, хвърляйки дългата си сянка върху управляващите, възпрепятствани от несигурното състояние на ЕС. Изглежда, че политиците са склонни да поемат риска да привлекат вниманието на обществеността върху призрака на войната, за да се възползват от транснационалните корпоративни гиганти и да подсигурят изборна победа в подкрепа на войната, като същевременно игнорират належащите вътрешни проблеми. Както подсказва историята, тази фина настройка на общественото съзнание може да не е последната – факт, който подчертава важността на бдителността и проницателността на гласоподавателите пред лицето на политическата театралност и стратегическите отклонявания на вниманието им.