Анализ на стратегическото значение на планирания от Русия петролен център в Афганистан

Следвайте “Комета.бг” в Телеграм и във Фейсбук.

Автор: Ендрю Корибко (Andrew Korybko)
Оригинал: https://korybko.substack.com/p/analyzing-the-strategic-importance
Превод: Екип на Комета
Текстът е преведен и публикуван с разрешението на автора.

Русия и Афганистан планират да изградят логистичен център за транзит на петрол към Южна Азия

Продължаването на морския износ за региона на Индийския океан през Балтийско, Черно и Средиземно море може да бъде счетено за стратегически несигурно поради напрежението със Запада, поради което е необходимо да се открие по-надеждна алтернатива.

Изпълняващият длъжността министър на промишлеността и търговията на Афганистан Нуруддин Азизи заяви пред Ройтерс по-рано този месец, че страната му се е договорила с Казахстан и Туркменистан за изграждането на логистичен център в северозападната провинция Херат, който по думите му ще улесни износа на руски петрол за Южна Азия по шосейни и железопътни маршрути. Изданието отбеляза, че той е особено оптимистично настроен за износа на този ресурс от Русия за Пакистан в близко бъдеще, въпреки че те все още не са постигнали стратегическо енергийно споразумение въпреки няколко годишните преговори.

Дори и при липсата на такова, за Русия може да е по-удобно да изнася петрол за Индия и други държави в региона на едноименния океан чрез пристанищата на Арабско море и Персийския залив по транспортния коридор Север-Юг, с който Херат е свързан чрез новата железопътна линия до граничния ирански град Хаф.

Продължаването на морския износ към региона през Балтийско, Черно и Средиземно море може да се счита за стратегически ненадеждно поради напрежението със Запада, поради което е необходимо да се създаде по-надеждна алтернатива.

Нещо повече, създаването на същата алтернатива на прага на Пакистан може да стимулира неговите фактически военни управници най-накрая да сключат стратегическо енергийно споразумение с Русия, вместо да продължават да се бавят до безкрай в услуга на американските си покровители, като по този начин отключат пълния си търговски потенциал. Азизи е оптимист, че това наистина може да се случи, след като в кулоарите на годишния руско-ислямски световен форум миналата седмица разкри, че се надява да подпише транзитно споразумение с Русия, Пакистан и Туркменистан.

Той разказа пред Sputnik и за визията на неговото правителство за улесняване на износа на руски петрол за Южна Азия през Афганистан, която по-рано сподели с Ройтерс, въпреки че Москва все още не е потвърдила участието си в тези планове, но това не означава, че не се интересува. Предполага се, че разговорите с Пакистан се водят зад кулисите, както се предполага от оптимистичните медийни твърдения на Азизи, което добавя повече контекст към възможността Русия да покани Пакистан да участва в срещата на върха „Outreach“/„БРИКС-Плюс“ през октомври.

Предходният анализ с хипервръзки обяснява как това може неволно да обиди стратегическите партньори на Русия от десетилетия в Индия, докато тези три: тук, тук и тук, подробно описват нейната фракция, подкрепяща БРИ, която се появи през последната година, и влиянието, което тя оказва върху тези изчисления.

Значението на този материал е, че тази изгодна възможност може да убеди Кремъл да покани Пакистан на гореспоменатата среща на върха с оглед увеличаване на шансовете за сключване на енергийна сделка.

Като оставим настрана непредвидените последици, които това би могло да има за руско-индийските отношения, в случай че министър-председателят Нарендра Моди пропусне срещата на върха в знак на протест под какъвто и да е предлог, подобряването на руско-пакистанските отношения би могло да доведе до подобряване на афганистано-пакистанските отношения с руско посредничество. През август 2022 г. беше анализирано, че „Талибаните предвиждат Русия да играе голяма роля в гео- икономическото балансиране на групата“, което е насочено към запазване на суверенитета на Афганистан спрямо Пакистан.

Извън обхвата на настоящия материал е да се обясни, но тези два анализа тук и тук подробно описват спираловидната им дилема в областта на сигурността, която ги доведе до ръба на война в началото на 2023 г. и все още остава напрегната. Ако Пакистан поне частично се освободи от американското иго дотолкова, че най-накрая да скрепи отдавна договореното си стратегическо енергийно споразумение с Русия, то от това следва, че ще трябва да подобри връзките си и с Афганистан, за да улесни планирания мащабен транзит на петрол през тази страна.

Русия, която има еднакво отлични отношения и с двете страни, въпреки спорадичните спорове, като например разочарованието на Москва от отказа на талибаните да сформират етнополитическо правителство, което да зачита правата на жените, и подозренията относно въоръжаването на Украйна от Пакистан, естествено би могла да посредничи в тези преговори. Всеки успешен резултат би засилил московския „Ummah Pivot“ от последните няколко години, за който може да се научи повече тук, тук и тук, като последният от тях обхваща конкретно афганистанското му измерение.

Русия – или по-скоро нейната бързо зараждаща се и новопоявила се влиятелна фракция в подкрепа на БРИ – може да прецени, че тези ползи надвишават потенциалната загуба на „меката сила“ в индийското общество, която би настъпила, ако покани Пакистан на срещата на върха през октомври, за да задейства горепосоченото. Пренебрегването от страна на Индия на заплахите за санкции от страна на САЩ във връзка с наскоро сключената сделка за пристанище Чабахар с Иран и потвърждаването на интереса ѝ да продължи да развива търговията с Русия може да я убеди, че осезаемите последици ще бъдат нулеви.

Последното възможно развитие на руския „Ummah Pivot“, който изисква финализиране на дълго договаряното стратегическо енергийно споразумение с Пакистан и след това посредничество за подобряване на афганистанско-пакистанските отношения, до голяма степен зависи от планирания от Русия афганистански петролен център, който Азизи първи разкри публично. Ако до края на лятото бъде постигнат съществен напредък по този въпрос, това значително ще повиши шансовете Русия да покани Пакистан на срещата на върха през октомври, докато липсата на такъв ще запази шансовете на сегашното им ниво.