Следвайте “Комета.бг” в Телеграм и във Фейсбук.
Автор: Ендрю Корибко (Andrew Korybko)
Източник: https://ukraina.ru
Линк: https://korybko.substack.com/p/congos-polish-spy-scandal-is-worth
Статията е преведена и публикувана със съгласието на автора.
Ендрю Корибко е американски политически анализатор, базиран в Москва, специализиращ в областта на глобалния системен преход към многополюсност в световната политика.
Докато всички погледи са насочени към Украйна и Газа, ситуацията в Демократична република Конго продължава да се влошава и тя бързо се превръща в ново бойно поле на Студената война, след като последното споразумение за сигурност с Русия в началото на март предшества неуспешния опит за преврат в средата на май, в който участваха трима американци.
Асошиейтед прес съобщи, че „Президентът на Полша иска освобождаването на полски турист, осъден на доживотен затвор в Конго“, с което привлече вниманието към шпионския скандал от февруари. 52-годишният турист Мариуш Маевски беше задържан по обвинение, че „се е приближил до фронтовата линия заедно с бойци от „Мобондо“, движил се е по протежение на фронтовата линия без разрешение, снимал е чувствителни и стратегически места, и тайно е наблюдавал военни действия“. Това предшестваше неуспешния опит за преврат в средата на май, в който участваха трима американци.
За информация, в средата на февруари полският президент Анджей Дуда беше в съседна Руанда, където скандално заяви, че „Ако Руанда някога е в опасност, ние също ще я подкрепим“, с което предизвика яростни протести в Демократична република Конго (ДРК), която неофициално е във война с Руанда. Тази фаза на продължаващия вече три десетилетия конфликт в ДРК беше обяснена тук и тук през ноември 2022 г., като в първия случай беше представен общ преглед, а във втория беше показано задълбочено ролята на Франция и Руанда.
За да опростим този много сложен конфликт, богатият на полезни изкопаеми Изток отдавна е в центъра на световното внимание поради това, че ресурсите му са незаменими за „Четвъртата индустриална революция“ (4IR), а именно електромобилите, компютрите и съвременните гаджети. Подкрепяната от Франция Уганда се намеси условно в ДРК с одобрението на Киншаса, за да се бори срещу подкрепяните от Руанда бунтовници М23, преди да се оттегли през декември, след като дългогодишния конфликт М23-ДРК в тази страна се засили още повече.
В края на април Франция поиска от Руанда да се откаже от М23 и да изтегли войските си от страната, като скоро след това САЩ призоваха Руанда да накаже онези свои военнослужещи, които според тях са се присъединили към бунтовниците при нападение в източната част на страната по същото време. В интерес на истината Руанда винаги е отричала и двете обвинения, но почти всички наблюдатели, които не са от Руанда, са съгласни, че те са верни. Интересно е, че през февруари ЕС сключи споразумение за зелена енергия с Руанда, така че връзките между тези две страни не са толкова лоши.
Ал Джазира обаче разкритикува споразумението им, като обърна внимание на това, че Руанда изнася повече, отколкото добива, което е доказателство, че тя добива релевантни за 4IR минерални ресурси от ДРК чрез своите пълномощници от М23, които в началото на май поеха контрола над „световната столица на колтана“ в източния град Рубая. Само две седмици по-късно ДРК осуети споменатия по-рано опит за преврат, в който участваха трима американци. Макар че точните цели на този пуч не са ясни, те със сигурност имат нещо общо с 4IR.
ДРК под ръководството на сегашния президент Феликс Чизекеди, който спечели преизбирането си през декември миналата година с голяма победа, работи активно за предоговаряне на споразуменията за добив на полезни изкопаеми с ключови партньори като Китай поради твърденията, че предишното правителство е постигнало напълно неизгодни договорености по корупционни причини. Китайските компании, например, наскоро обещаха да инвестират 7 млрд. долара в множество инфраструктурни проекти, за да разрешат спора от миналата година.
Съществува и възможността Чизекеди да вземе пример от книгата на съседна Танзания, като подражава на нейния „Закон за природните богатства и ресурси (постоянен суверенитет)“ от 2017 г., който забранява износа на суровини за преработка извън страната. Този сценарий би бил дар от Бога за конгоанския народ, тъй като тази хронично обедняла страна най-накрая би могла да получи неочаквана печалба за богатството си от природни ресурси, което десетилетия наред ѝ е било ограбвано от мултинационалните корпорации и бунтовниците.
Може би именно с оглед на тази възможност САЩ може да са играли роля в опита за преврат в средата на май от страх, че цените могат да скочат до небето и тогава Западът ще се бори да се конкурира с Китай, освен ако не си набавя всичко незаконно от Руанда, което не е реалистично. Читателите трябва да са наясно също така, че САЩ планират да оптимизират регионалния внос на минерали от ДРК чрез железопътния проект „Коридор Лобито“ с нея, крайбрежна Ангола и богатата на мед Замбия без излаз на море, който беше договорен на миналогодишната среща на върха на Г-20.
С оглед на това САЩ може би са искали да останат на страната на Чизекеди, като подкрепят ДРК срещу Руанда с надеждата да му повлияят да не предприеме стъпки в посока подражание на закона за ресурсите на Танзания, но след това са се уплашили от нарастващите му връзки с Русия и са се опитали да направят преврат.
По този повод в началото на март Москва одобри проект на споразумение за военно сътрудничество с Киншаса, което Вашингтон може да е изтълкувал като средство за ДРК да се застрахова срещу западната намеса.
В тези два анализа тук и тук подробно са описани начините, по които руските услуги за „демократична сигурност“, предоставяни на африканските партньори, им помагат да противодействат на изострените отвън заплахи от хибридната война заплашваща техния суверенитет. Тази стратегия се оказа неразделна част от ограничаването на френското влияние в Сахел и потенциално би могла да укрепи ДРК от западната намеса, ако тя осъществи сценария за принуждаване на всички минни компании поне частично да преработват суровините си в страната, преди да ги изнасят.
Тази обширна информация е необходима за разбирането на значението на полския шпионски скандал в Конго, тъй като изглежда убедително, че задържаният пътник може наистина да е действал като агент под прикритие за получаване на разузнавателна информация за военната дейност около столицата. Милиционерите „Мобондо“, с които той се е срещал, действат извън Киншаса и през последните две години, откакто са активни, започнаха да представляват сериозна заплаха за сигурността.
Маевски е заловен и по времето, когато Дуда заявява в Кигали, че „Ако Руанда някога се окаже в опасност, ние също ще я подкрепим“, което ДРК с право тълкува като заплаха, тъй като Руанда мълчаливо оправдава официално отричаната си подкрепа за М23 под претекст за предотвратяване на нов геноцид. Най-големият американски партньор на Полша може би също така по-рано е разбрал за тогавашните тайни преговори за сигурност между Русия и ДРК и е възложил на Варшава да изпрати шпионин, който да проучи уязвимостта ѝ извън Киншаса.
Целта може да е била да се открият слаби места, които пучистите да използват в случай, че бъде взето решение за преврат срещу Чизекеди, което вероятно е получило зелена светлина малко по-късно, за да се задейства неуспешният опит за смяна на режима в средата на май. Дейността на Маевски е била достатъчно подозрителна, за да получи доживотна присъда за това, което наистина е вършил, но ДРК също така не искаше да рискува по-голям натиск от страна на Запада, след като Полша за пореден път повдигна въпроса, поради което просто го освободи.
Връщайки се към заглавието на този анализ, новината за разговора на Дуда с Чизекеди относно Маевски привлече световното внимание към скандала с полския шпионин в Конго, което може да подтикне наблюдателите да научат повече за този конфликт и ролята на Варшава в него. Докато всички погледи са насочени към Украйна и Газа, ситуацията в ДРК продължава да се влошава и тя бързо се превръща в ново бойно поле на Студената война, след като последното споразумение за сигурност с Русия в началото на март предшества неуспешния опит за преврат в средата на май, в който участваха трима американци.