Следвайте “Комета.бг” в Телеграм и във Фейсбук.
Автор: Боян Станиславски
Източник: https://thebarricade.substack.com/p/why-are-the-ep-elections-so-weirdlyБоян Станиславски — e журналист, преводач и издател; редактор в сайта Барикада, дългогодишен сътрудник на Българско Национално Радио, публикува текстове основно в полски и български издания; автор на англоезичния блог TheBarricade.online. Станиславски редовно участва в подкаста на полската електронна медия Portal STRAJK както и в предаването On the Barricades.С наближаването на изборите за Европейски парламент мнозина са озадачени от странно преобладаващото внимание към Русия, а не към въпроси, свързани с ЕС.
С наближаването на изборите за Европейски парламент живеещите в ЕС, които се интересуват от обществените дела, могат да се окажат много озадачени. По време на кампанията може би сте се замисляли защо дискусията е насочена предимно към Русия, а не към въпроси, свързани с Европа или Европейския съюз. Това изглежда особено нелогично, като се има предвид, че предизборната кампания има за цел разглеждане на въпроси, свързани с Европейския парламент.
В действителност ситуацията е още по-обезпокоителна. Проучването на политическия и медийния пейзаж около предстоящите европейски избори в повечето източноевропейски страни показва, че дискусията в преобладаващата си част е посветена на Русия. Този фокус предизвиква критичен въпрос: защо това е така? Защо не сме ангажирани по същия начин с дискусиите по дълбоко европейски въпроси, като например „Зеленият нов курс“, пакета „Подготвени за цел 55“ или Пакта за миграцията, който премина през Европейския парламент само преди няколко седмици?
Пактът за миграцията и залогът на изборите
Разглеждането на начина, по който беше приет Пактът за миграцията, може да даде известна представа за по-широките въпроси, особено по отношение на фокуса на дискусията в предизборната кампания. Този по-внимателен поглед би могъл да разкрие основните причини, поради които разказът беше оформен по този начин, особено като се имат предвид „завоите“, които доминираха в дискусията.
Независимо дали подкрепяте или се противопоставяте на мерките, съдържащи се в Пакта за миграцията, честната оценка на процедурата разкрива, че до последната минута не е било сигурно дали този силно спорен акт ще бъде приет в Европейския парламент. Тази несигурност се засилваше от значителната опозиция от страна на няколко държави членки. По-специално, американското издание „Политико“, което се счита за основна платформа, на която американците от Източното крайбрежие предават своите мнения на високопоставените европейски бюрократи, съобщи сутринта в деня на гласуването, че френският президент Еманюел Макрон се е обадил на полския министър-председател Доналд Туск и почти го е молил да убеди своите членове на ЕП по-скоро да се въздържат отколкото да гласуват против пакта.
Тази намеса се провали, тъй като всички членове на Европейския парламент на Доналд Туск гласуваха против пакта, присъединявайки се към остро критикуваните от ЕС членове на ЕП от групата „Право и справедливост“. Напрежението около гласуването на Пакта за миграцията подчертава високия залог на предстоящите избори за Европейски парламент, насрочени от 7 до 9 юни.
Нарастваща паника сред елита на ЕС и докладът на ЕСВП
Елитът на ЕС ясно осъзнава, че има значителен шанс да загуби сегашното си господстващо положение.
Проучванията на общественото мнение постоянно сочат, че Европейската народна партия (ЕНП), която исторически е най-голямата политическа група в Европейския парламент, може да загуби водещата си позиция, ако Европейските консерватори и реформисти (ЕКР) се слеят с групата „Идентичност и демокрация“ (ИД). Обединената група на ЕКР и ИД би могла да си осигури между 160 и 180 евродепутати. ЕНП се бори за подобен брой места, въпреки че точните цифри варират в различните социологически проучвания. Макар че ЕНП все още би имала мнозинство в комбинация със Социалистите и демократите (С&Д), като заедно контролират между 310 и 330 места, това не би представлявало независимо мнозинство. Следващите гласувания ще изискват допълнителна подкрепа от по-малки групи, включително Зелените, Левите и „Обнови Европа“. Следователно нищо няма да бъде гарантирано и без одобрението на ЕНП приемането на европейско законодателство ще бъде много трудно.
Ако се съди по реакциите на европейски лидери като Урсула фон дер Лайен или Франс Тимерманс, очевидно е, че сред основните елити на ЕС се заражда чувство на паника.
За тази нарастваща тревога свидетелства и докладът на евро-хипер-ентусиазирания мозъчен тръст Европейски съвет за външни отношения (ЕСВП), озаглавен „Нова политическа карта: правилно провеждане на изборите за Европейски парламент“.
Докладът, публикуван на 21 март, отразява – по изумително показателен начин – внезапното осъзнаване на несигурното положение на истаблишмънта и до голяма степен е израз на неговите страхове.
Сред авторите на доклада са двама изтъкнати анализатори, единият от които е Иван Кръстев (Иван Кръстев), вероятно една от най-известните фигури в българската история след 1989 г. Кръстев е фанатичен привърженик на капиталистическата либерална демокрация и евроатлантизма, както и непримирим антикомунист, и е виден поддръжник на тези идеологии в различни организации и политически процеси в Източна Европа.
Другият автор е Марк Леонард, който понастоящем е президент/директор на Европейския съвет за външна политика. Леонард изказва мнение, че заплахата за позициите на основните групи в предстоящите избори през юни е значителна, като отбелязва, че техните представители слабо се представят в началото на кампанията. Вместо ефективно
да печелят подкрепа, те неволно засилват опозицията. В доклада опозицията се характеризира като „крайнодясна“ и „евроскептична“.
Авторите основават своя доста слаб и явно идеологически (терапевтичен?) анализ на проучвания, проведени в 12 страни от ЕС: Полша, Нидерландия, Австрия, Швеция, Германия, Унгария, Франция, Испания, Португалия, Румъния, Гърция и Италия. В контекста на тези проучвания и на доклада под „крайно десни и евроскептични сили“ в Полша се разбира партията „Право и справедливост“, а под „основни сили“ – Гражданската коалиция, партията, ръководена от Доналд Туск.
Трябва да се отбележи, че още от самото начало става ясно, че разбирането на доклада се основава на погрешни предпоставки (явно произтичащи от последните идеологически мании на Качински, Орбан и Фицо), тъй като той категоризира партията „Право и справедливост“ (ПиС) като „крайнодясна“ и „евроскептична“, без да има каквато и да било съществена обосновка, основана на техните действия или изявления. Абсолютно ясно е, че всичко това е продиктувано по-скоро от нарастващата тревога на европейския елит, която напоследък се превърна в пълна нетърпимост към всяко несъгласие (макар и предимно консервативна реакция) по отношение на войната, санкциите и най-вече социално-културния дневен ред, отколкото от какъвто и да било обективен анализ.
Що се отнася до Полша: Гражданската коалиция на Доналд Туск се съобразява изцяло с директивите на ЕС, докато PiS на Ярослав Качински поддържа геополитическа лоялност, която е по-скоро свързана с Вашингтон и НАТО, отколкото с Брюксел. Въпреки всички лични или политически резерви, които Качински може да има към ЕС, той последователно подкрепя членството на Полша и спазва повечето директиви на ЕС, с изключение на няколко спорни въпроса, свързани със съдебната система и вътрешните работи. Очевидно е, че партията на Качински не е „евроскептична“, а просто се противопоставя – между другото, най-вече за вътрешни цели – на някои от политиките и проектите на ЕС. Описването на политиките ѝ по друг начин е очевидна проява на нечестност и умишлено пристрастие.
По повечето критични въпроси, пишат авторите на доклада, позицията на гражданите на ЕС по отношение на действията на ЕС е решаваща.
Това се потвърждава от споменатите две проучвания на общественото мнение.
Първият въпрос беше дали според анкетираните ЕС е изиграл положителна или отрицателна роля в четирите големи кризи.
Съотношението между положителните и отрицателните отговори беше следното:
- COVID – 31 / 35 (останалите отговори са „не знам“ или „нямам мнение“)
- конфликта в Украйна – 29 / 37
- финансовата/икономическа криза в ЕС – 20 / 41
- войната в Газа – 10 / 35.
Вторият въпрос беше: „Смятате ли, че ЕС като цяло се справя добре или зле с всеки от следните въпроси?“
Бяха изброени пет въпроса със следното съотношение между положителните и отрицателните оценки:
- COVID – 50 / 41;
- нахлуването на Русия в Украйна – 38 / 49;
- изменението на климата – 25 / 61;
- глобални икономически въпроси – 24 / 61;
- емиграция – 17 / 71.
Особено интересен беше отговорът на следващия въпрос от анкетата. На респондентите беше даден избор между намаляване на емисиите на CO₂ за сметка на по-високи сметки за енергия или намаляване на сметките за енергия за сметка на неизпълнение на целите за емисиите.
Средно само 25 % от анкетираните страни избраха първия вариант, 18 % казаха „нито едното, нито другото“, а до 41 % избраха по-ниските сметки. Само Швеция (37-32%) и Португалия (31-26%) отговориха, че намаляването на емисиите на CO₂ е приоритет, вероятно поради мекия им климат. Процентът на отговорите варира от 20 до 48% в Полша, от 21 до 50% в Германия и от 18 до 49% в Гърция.
Посланието е кристално ясно: гражданите в по-голямата част от страните от ЕС не желаят да плащат по-високи цени на енергията, за да се постигнат целите в областта на климата.
Политическата динамика в Полша (и не само) показва много неверния анализ на ЕСВП
В близкото минало (2015-2023 г.) PiS на Качински спечели значителен демократичен мандат, като си осигури победи в два последователни парламентарни и президентски избора, както и в няколко други избора в продължение на осем години, общо около девет или десет победи. Човек може да не харесва позициите и политиката на PiS (както и аз не ги харесвам много), но не може да отхвърли огромното влияние, което тази политическа сила има върху полското общество и доминиращата идеология. Омаскаряването ѝ като „крайнодясна“ или просто лъжата за тази партия, че уж е „евроскептична“, няма да помогне на никого, най-малко на сегашното ръководство на ЕС, което през последните около десет години истерично осъжда PiS и Качински без никаква рационална основа, освен факта, че той не се съгласяваше с някои идеи като миграцията, към които много общества в ЕС, не само полското, бяха критични. Както казах по-рано, заключенията на доклада не са толкова фактологичен анализ, колкото отражение на гледната точка на анализаторите от ЕСВП, която съвпада с възгледите на висшия елит на ЕС.
Докладът предупреждава, че противниците на основните политически течения са на път да спечелят най-много гласове в девет държави – Австрия, Белгия, Чешката република, Франция, Унгария, Италия, Нидерландия, Словакия и Полша.
Очаква се тези сили да заемат второ или трето място в още девет държави, сред които България, Естония, Финландия, Германия, Латвия, Португалия, Румъния, Испания и Швеция. Кръстев и Леонард твърдят, че е безполезно основните сили да се съсредоточават върху защитата на „постиженията“ (sic!) на ЕС в области, в които те са силно критикувани от опонентите. Тези спорни области включват борбата срещу изменението на климата, икономическата криза, войната в Украйна, емиграцията и мерките, предприети по време на пандемията COVID-19.
Инструкции на ЕСВП за промени в акцента на кампанията и реалността на неизбежните проблеми
Не е ли донякъде странно, че докладът съветва основните политици да се дистанцират от реални, неотложни проблеми, които оказват значително влияние върху ежедневието на гражданите на Европейския съюз?
Дори и някои теми, като войната в Украйна или пандемията COVID, да нямат непосредствено пряко въздействие, те все пак намират дълбок отзвук и вълнуват общественото мнение в целия ЕС.
Това са безспорно критични въпроси, които присъстват в сърцата и умовете на обществото.
И така, какво всъщност се случва тук? Защо един основен мозъчен тръст, в който работят интелектуалци, анализатори и учени, открито препоръчва на основните партии да игнорират най-значимите и широко обсъждани теми? Тези теми не само са от голямо значение, но и ангажират и привличат обществеността.
Авторите на доклада предлагат на основните партии да избягват тези теми, тъй като по всички тези въпроси позициите и действията на ЕС се оценяват много критично от неговите граждани, както сочат цитираните в доклада проучвания на общественото мнение. Тази критика обяснява защо Кръстев и Леонард съветват основните политици да изместят фокуса си от тези спорни области, за да избегнат по-нататъшно отчуждаване на избирателите.
Авторите на доклада стигат до заключението, че опитите да се защитят предполагаемите постижения на ЕС в спорните области само ще привлекат повече внимание към тях, като по този начин ще увеличат подкрепата за „евроскептичните“ или „крайно десните“ фракции.
Това е особено важно по отношение на войната в Украйна, където обществените настроения са особено неблагоприятни.
Вместо това те предлагат стратегическа промяна, очертана в четири точки:
1.Изборите за ЕП да се превърнат в плебисцит за ЕС: Да се играе за максимална поляризация, като изборите се представят като основен избор за или против Европейския съюз.
2.Мобилизиране на гласоподавателите, които са за ЕС: В исторически план избирателите, които подкрепят ЕС, са били по-склонни да гласуват от опозицията. Избягването на спорните теми има за цел да демобилизира опозицията.
3.Фокусиране върху различни въпроси: Пренасочване на вниманието към теми, които не са толкова спорни и мобилизират повече избирателите, като например проблемите на жените.
4.Избягвайте да се фокусирате върху Украйна: Представете нова политическа или геополитическа визия за ЕС като противовес на САЩ, особено при управлението на Доналд Тръмп.
Въпреки тези препоръки интензивността и актуалността на въпроси като войната в Украйна бяха толкова убедителни, че европейските политици не можеха да ги избегнат напълно.
Присъствието и нарастващата значимост на тези теми ги наложиха в дискурса, отразявайки предизвикателствата, пред които са изправени основните партии при контролирането на наратива по време на избори. Този политически пейзаж, само няколко седмици преди изборите, разкрива сложността на балансирането на стратегическите съвети в кампанията с неоспоримите реалности, които доминират в обществения интерес.
Разрушаване на обществения дебат и на политиката като цяло
Ето защо в момента сме свидетели на карикатура на обществения дебат, в която истинската политическа дискусия е заменена от безмилостна въртележка от обвинения и клеветнически кампании срещу различни страни от политическия спектър, съсредоточени около това кой е „против“ ЕС и следователно работи за Путин.
Сериозността на тези клевети и обвинения често се пренебрегва в тази борба.
Този феномен е особено очевиден в Полша и донякъде в Чешката република. Политическият пейзаж в Чешката република, например, е значително оформен от негативната позиция срещу Андрей Бабиш, като правителството на Петър Фиала се радва на драматично нисък рейтинг, а самият Фиала има катастрофално ниски резултати – едва няколко процента.
Въпреки това неговият кабинет остава един от най-фанатично проукраинските в ЕС наред с Полша, Румъния и Прибалтика.
Президентът Петър Павел, бивш бюрократ от НАТО с нисък ранг, който е на поста от малко повече от година, също се възприема от чешките консерватори и много леви организации като медийно творение на проамерикански кръгове, лишено от независима програма.
Този проблем, разбира се, не се ограничава само до Полша и Чешката република. В България например кандидатите, които изразяват дори леки опасения относно посоката на развитие на ЕС – независимо дали са от ляво, като Ваня Григорова, или от дясно, като Костадин Костадинов – са непрестанно очерняни, особено от издания като Радио Свободна Европа, които имат преки връзки с американския Държавен департамент. Резултатът е политическа среда, в която дебатът по същество се блокира при всеки опит с истерични клевети.
Кампаниите за очерняне на онези, които не са напълно съгласни с настоящите политики на ЕС, са интензивни, агресивни и повсеместни. Според „инструкциите“, изложени от Кръстев и Леонард, тези несъгласни гласове трябва да бъдат омаловажавани и критикувани като „евроскептични“ или „анти-ЕС“. ЕС се представя като олицетворение на демокрацията, правата на човека и защитата срещу заплахи като Русия и Америка на Доналд Тръмп.
Тази стратегия обаче не е напълно успешна. Бързият икономически спад и нарастващото обществено недоволство от справянето с конфликта в Украйна направиха невъзможно да се избегне отправянето на тези критики.
В резултат на това политическият дискурс се превърна в хаотична размяна на обвинения, достигаща карикатурни размери. В Полша това е особено очевидно, като политическият дебат се свежда до поредица от вулгарни и параноични обвинения, че са руски агенти или подкрепят Русия. Този климат на параноя проникна в полския парламент и други ключови институции, като политици от различни фракции си крещят един на друг с все по-неприемливи и вулгарни думи.
Особено ярък пример за това е кампанията на Гражданската платформа на Доналд Туск, която създаде видеоклипове, обвиняващи партията „Право и справедливост“ (PiS) на Ярослав Качински в съучастие с Русия. Въпреки че PiS е значителна политическа сила в Полша, която представлява почти половината от политическите настроения и възгледи на населението, тя е безмилостно атакувана и очерняна. Тези нападки стигат дори дотам, че PiS е отговорна за историческите жестокости, извършени от Съветския съюз, като например масовите екзекуции в Катин.
Тази токсична атмосфера подкопава всяка възможност за рационална и културна дискусия, превръщайки политическия пейзаж в бойно поле на безпочвени обвинения и крайна поляризация. Невъзможността да се води дебат по същество по реалните проблеми, пред които е изправен ЕС, като икономическата криза и войната в Украйна, допълнително подкопава общественото доверие и допринася за цялостното влошаване на политическия дискурс в Полша, България и извън нея.
Вместо да участват в дискусия с активните малцинства от обществото в различните страни, те се впуснаха в задълбочаване на поляризацията и очерняне на опонентите и хората, които ги подкрепят. Това очевидно е рецепта за катастрофа. И ние вероятно ще станем свидетели на такава.