Следвайте “Комета.бг” в Телеграм и във Фейсбук.
Автор: Ендрю Корибко (Andrew Korybko)
Източник: https://korybko.substack.com
Линк: https://korybko.substack.com/p/whats-really-behind-putins-generous
Статията е преведена и публикувана със съгласието на автора.
Ендрю Корибко е американски политически анализатор, базиран в Москва, специализиращ в областта на глобалния системен преход към многополюсност в световната политика.
Президентът Путин знаеше, че условията на предложението му за прекратяване на огъня ще бъдат отхвърлени, но въпреки това ги сподели публично, за да стовари върху противниците отговорността за предсказуемата ескалация това лято.
Президентът Путин шокира както приятелите, така и враговете си, повечето от които до този момент бяха убедени, че Русия иска да завладее цяла Украйна, като сподели предложението за прекратяване на огъня в петък по време на речта си във външното министерство. Условията са прости: Украйна трябва да се оттегли от административните граници на онези четири региона, които се присъединиха към Русия след референдумите през септември 2022 г., и да заяви, че вече не иска да се присъединява към НАТО. След като направи това, „ние незабавно ще прекратим огъня и ще започнем преговори“, обеща той.
В това обаче има нещо повече, отколкото се вижда на пръв поглед, тъй като речта беше произнесена един ден преди швейцарските преговори, на които Русия яростно се противопоставя по причини, които бяха обяснени тук. Предложението му беше споделено и на фона на започващите китайско-бразилски усилия за организиране на паралелен незападен мирен процес, който те и Русия се надяват да завърши със споразумение на срещата на върха на Г-20 през ноември в Рио. По този начин, макар да няма причина да се съмняваме в неговата искреност, както някои правят, е ясно, че той е възнамерявал да осуети първото и да подкрепи второто.
Путин вероятно е имал предвид и по-широкия военностратегически контекст на предстоящата ескалация някъде към лятото, която може да настъпи, ако членовете на НАТО се намесят конвенционално в Украйна под претекст да я „защитят“ в случай на руски пробив през фронтовата линия. Ако инвазивни сили преминат Днепър и се окаже, че застрашават новите региони на Русия, тогава е възможно да бъдат използвани тактически ядрени оръжия, за да бъдат спрени като крайна мярка при самозащита, и в тази връзка се водят учения.
Като се има предвид вероятността тази поредица от събития да се развие бързо и отчитайки, че това може да прерасне в Трета световна война, допълнителният мотив на президента Путин да сподели предложението си за прекратяване на огъня в този конкретен момент е да предотврати този сценарий. Ако Украйна изпълни исканията му, тогава няма да има причина да продължава военната фаза на специалната операция, тъй като ще са създадени условия за съсредоточаване единствено върху дипломатическите средства за гарантиране на интересите на страната му.
В същото време беше предвидимо, че тези щедри условия ще бъдат неприемливи за Украйна и особено за нейните западни господари, тъй като те са равносилни на признаване на новите граници на Русия, което и двете страни многократно са заявявали, че никога няма да направят. Също така е немислимо те да предоставят на Русия контрол над многолюдните едноименни градове на Херсон и Запорожие, както и над териториите на тези региони западно от Днепър, последните от които трудно биха могли да бъдат удържани, но Москва все още ги смята за свои.
Президентът Путин знаеше, че условията на неговото предложение за прекратяване на огъня ще бъдат отхвърлени, но въпреки това публично ги сподели, за да стовари върху плещите на другите отговорността за предсказуемата ескалация това лято. Тази идея навежда на мисълта, че той съвсем сериозно възнамерява да използва тактически ядрени оръжия като крайна мярка за защита, ако натовски инвазивни сили преминат Днепър в случай на руски пробив на фронтовата линия. Дори и да останат на запад от реката, Русия все пак би могла да нанесе конвенционален удар по някои от тях, за да изпрати послание.
Този сценарий на ескалация, който лесно може да прерасне в Трета световна война, може да бъде предотвратен само ако Украйна и Западът се съобразят с минималните условия на Русия за мирни преговори. Те са много щедри, тъй като не засягат демилитаризацията и денацификацията, въпреки че Русия вероятно очаква да постигне тези цели с дипломатически средства. Дори и да е така, тя също така знае, че може да не ги постигне в пълен обем (ако изобщо ги постигне), но поне щеше да накара тези двамата да признаят новите ѝ граници и Украйна да се откаже от плановете си за НАТО.
Руският лидер вече не е наивен, както откровено призна, че е бил през декември миналата година, и затова знае, че всяко примирие, подобно на корейското, само ще спечели време на двете страни да се превъоръжат, преди конфликтът вероятно да се възобнови, но е подготвен за тази възможност, ако по време на преговорите не бъде постигнат цялостен мир. Украйна и Западът също знаят това, което е още една причина, поради която няма да се съобразят с неговите условия, тъй като ще бъдат в неизгодно положение по време на втория кръг на военните действия, ако Русия спечели толкова много позиции.
Следователно военните средства са единственият начин за Русия да постигне минималната си политическа цел в специалната операция – да накара тези две страни да признаят новите ѝ граници, но тя не би искала да спре, дори ако това бъде постигнато, след всички разходи, които би трябвало да плати, за да стигне дотам. Президентът Путин не би могъл да се съгласи на замразяване на конфликта, без да постигне някои от целите си в областта на сигурността, дори ако това означаваше само повърхностен отказ на Украйна от плановете ѝ да се присъедини към НАТО, като същевременно остане неформален член на блока.
Честно казано, Украйна и Западът могат да спечелят повече, ако приемат щедрите условия на президента Путин за прекратяване на огъня и след това удвоят милитаризацията си, независимо от евентуалното възобновяване на конфликта, отколкото да продължат да се борят напразно, за да изместят Русия от територията, която Киев обявява за своя. Военностратегическите тенденции са изцяло в полза на Русия поради победата ѝ над НАТО в „надпреварата на логистиката“/„войната на изтощение“, така че е напълно логично блокът да обяви таймаут, за да се превъоръжи.
Дори и да се откажат от втори кръг на военни действия, Украйна все още може да се въоръжи до зъби и да има достатъчно време да обучи войниците си за работа със сложни оръжейни системи, докато САЩ могат да въоръжат допълнително азиатските си съюзници като част от усилията си за сдържане на Китай. Проблемът от тяхна гледна точка обаче е, че това първо изисква те мълчаливо да признаят, че не са успели да победят Русия в стратегически план, както обещаха, както и да признаят новите ѝ граници.
И двете са политически неприемливи, така че те предпочитат да продължат да се бият напразно в името на спасяването на репутацията си, дори с риск всичко да се превърне в Трета световна война. Единственото условие, при което ще спрат, е да постигнат нещо символично, което след това може да се превърне в стратегическа победа. Това може да се постигне например чрез официалното влизане на войски на НАТО в Украйна и последващото фактическо членство на тази страна в блока, дори ако Киев загуби още земя в този процес.
Най-важното за тях е оптиката на победата, дори ако тя в крайна сметка е пирова след огромните военни, икономически и алтернативни разходи, които ще бъдат платени в преследването ѝ. Тъй като стратегическата им цел да победят Русия е непостижима, сега те отчаяно се опитват поне да създадат впечатление, че са постигнали една от политическите си цели, преди да се съгласят да прекратят тази марионетна война. Тези изчисления са много опасни, тъй като предполагат, че Западът наистина ще рискува Трета световна война, за да получи това.