Проведените на 9-ти юни „двойни“ избори: за българското Народно събрание и Европейския парламент,, показаха катастрофални резултати. Въпреки че никой не очакваше някакви революционни промени, всички се надяваха поне на „пълзене“ в някаква посока, различна от тази направо в пропастта. Междувременно политическият пейзаж, който се очерта в понеделник сутринта, е доста плашещ.
В този епизод на „Полифония на инакомислието“ водещият Боян Станиславски и неговите събеседници, Божин Трайков и Арто Артинян, обсъждат влиянието на западните политически центрове върху възприятието на реалността в Източна Европа и конкретно в България. Основният акцент пада върху предстоящите парламентарни и европейски избори на 9 юни, като се разглеждат начините, по които западните медии и техните партньори се опитват да въздействат на общественото мнение.
Като се присъединява към отчаяно агресивната позиция на НАТО срещу Русия, България рискува катастрофални ответни мерки с надеждата да задоволи безумните желания на западните чиновници.
Третата част на поредицата проследява ролята на първия президент на Република България,в процеса на утвърждаване на българския антикомунизъм.
Във втората част на този епизод във връзка с предстоящите избори се спираме на въпроси като що е държавност и съществува ли в сегашното ни положение; емоционалната връзка на българите с Русия, може ли символичната съпротива да прерасне и мобилизира политическа съпротива; промяна на ценностната система и идеали; до какво доведоха опитите за смяна на българските ДНК, култура и история; значението на събиранията на Шипка и Альоша; има ли наистина партии с участие в парламнета, които да се противопоставят на партиите на войната…
ПОЛИФОНИЯ НА ИНАКОМИСЛИЕТО – ПОДКАСТ.
В първата част на този епизод говорим за предстоящите избори и значението на изборите в България. Някои от въпросите върху които се спираме са: има ли смисъл да се гласува и защо ни убеждават в обратното; гласуваме ли за партии с различни платформи или правим избор между злото и по-малкото зло; защо мнозниството от българите не вижда смисъл в политическата система; какво означава отговорно участие в политическия живот и политика извън парламента и партиите; как политическата неустойчивост и политическия клиентелизъм са свързани с продводници на чужди идеологии, вредни за българите.
Преднамереното унищожаване на исторически паметници като симптом за по-дълбоко заболяване в българската политика.
От падането на Берлинската стена насам идеологическата основа на (нео)либералната транзитология е обяснителен разказ за прехода на страните от Източния блок от тоталитаризъм към демокрация и свободен пазар (винаги използвани като взаимозаменяеми понятия). Това обяснение предполага, че капиталистическата социално-икономическа система води до политическа демокрация. От поне десетилетие насам обаче, в цяла Европа, не само в източната ѝ част, се наблюдава обратното – нарастваща тенденция към авторитарни форми на управление, съпроводена с разрастване на крайно десни, ксенофобски, крайно националистически, фашистки движения. Това ни учи, че по време на криза капитализмът с пазарния си фундаментализъм се оказва несъвместим с политическата демокрация.
Втора част от разговора с историка Мартин Димитров, който е част от акциите за защита на Паметника на съветската армия. Ще чуем неговите разкази за събитията като директен участник. В епизода проследяваме от кога датират опитите за унищожаване на паметника, дава се характеристика на организаторите. Питаме, защо сега?
Във времена, в които неолибералният капитализъм е наложил хегемония по подразбиране , може би е много трудно да си представим друг свят, изграден върху социалистическите идеали на ХІХ и ХХ век.
Разговор с историка Мартин Димитров, който е част от акциите за защита на Паметника на съветската армия. Ще чуем неговите разкази за събитията като директен участник. В епизода проследяваме от кога датират опитите за унищожаване на паметника, дава се характеристика на организаторите. Питаме, защо сега?
Тази седмица, когато честваме 146 години от освобождението на Плевен - битка от стратегическо важно значение за освобождението ни от османско иго - екипът на Комета.бг е абсолютно солидарен с позицията на Ваня Григорова относно това, че посегателството над историческите дати и факти е недопустимо! Това важи за Паметника на съветската армия днес, но утре може да дойде ред и на Панорамата "Плевенска Епопея"... Историческият ревизионизъм не трябва да има успех у нас!