В този епизод продължаваме с темата за забранената конференция в Берлин. Разискваме участниците и мотивите на германската държава да наложи тази забрана. Янис Варуфакис, бивш гръцки финансов министър, със забрана да влиза в Германия.
Посещението на Олаф Шолц в Китай с представители на БМВ и Мерцедес. Германия моли Китай за пазари.
В новия ни епизод разговаряме за конфликта между Израел и Иран. Атаката на Иран над Израел, като отговор на убийството на иранските генерали в послоството в Дамаск, Сирия. Иран демонстрира технологични военни способности, но и нежелание за ескалация на конфликта. Как ще реагира Израел и имат ли интерес САЩ от пълномащабен конфликт в региона?
В новия ни епизод разговаряме за скандал развихрил се в учебна институция, която би трябвало да е образец за свобода на академичното слово – Софийски университет “Св. Климент Охридски.”
Във втората част на този епизод във връзка с предстоящите избори се спираме на въпроси като що е държавност и съществува ли в сегашното ни положение; емоционалната връзка на българите с Русия, може ли символичната съпротива да прерасне и мобилизира политическа съпротива; промяна на ценностната система и идеали; до какво доведоха опитите за смяна на българските ДНК, култура и история; значението на събиранията на Шипка и Альоша; има ли наистина партии с участие в парламнета, които да се противопоставят на партиите на войната…
ПОЛИФОНИЯ НА ИНАКОМИСЛИЕТО – ПОДКАСТ.
В първата част на този епизод говорим за предстоящите избори и значението на изборите в България. Някои от въпросите върху които се спираме са: има ли смисъл да се гласува и защо ни убеждават в обратното; гласуваме ли за партии с различни платформи или правим избор между злото и по-малкото зло; защо мнозниството от българите не вижда смисъл в политическата система; какво означава отговорно участие в политическия живот и политика извън парламента и партиите; как политическата неустойчивост и политическия клиентелизъм са свързани с продводници на чужди идеологии, вредни за българите.
Сериал, режисиран от Берлин и Париж, продуцент: Вашингтон; спонсор, гарант и застраховател: Полша.
Вчера се навършиха 33 години от едно от най-малко известните събития в най-новата история. На 17-ти март 1991 година в СССР беше проведен референдум, в който съветските народи бяха запитани дали желаят съюзът да бъде разтурен или да бъде запазен и подложен на по-нататъшни реформи.
Преднамереното унищожаване на исторически паметници като симптом за по-дълбоко заболяване в българската политика.
Управляващите класи на Запад се обърнаха към таблоидите като към свои мегафони в търсене на романтичен образ на войната, раздухвайки пламъците на конфликта, тласкайки обществената емоционална експлоатация до безпрецедентни нива.
Полша отново бе във фокуса на световното внимание с впечатляващ спектакъл от дръзки политически маневри. Но този път това е по-скоро опасно, отколкото забавно. Спектакълът е с участието на президента Анджей Дуда и винаги склонното към театралност правителство на Доналд Тукс.
STRAJK както и в предаването On the Barricades.
Туск обяви, че железопътните линии и магистралите в близост до граничните пунктове с Украйна вече ще се бъдат включени в списъка на т. нар. „критична инфраструктура”. По този начин правителството на практика обяви война на протестиращите фермери.
Следвайте “Комета.бг” в Телеграм и във Фейсбук. Във връзка с подновяването на кампанията срещу паметника на Съветската армия в Пловдив, познат на пловдивчани като Альоша, стартираме Рубрика: Не на войната с историята ни!, серия от интервюта и […]
Американският политолог, Барбара Фолк (2003) проследява началото на антикомунистическия дискурс в Централна и Източна Европа с неуспешните революции в Унгария (1956 г.) и Прага (1968 г.), които са ръководени от членове на комунистическите партии. Именно заради това “голяма част от опозицията срещу авторитарния комунизъм израства и остава ангажирана с левицата“.
Публикуваме откъс от книгата на Орлин Василев, Въоръжената съпротива срещу фашизма в България (1923-1944), свързан с денят на “почит и признателност към жертвите на комунизма”. Както се казва, коментарите са излишни…
Крайно време е Източна Европа да преосмисли своята роля и отношение към Европейския съюз.